След като се завърнаха в холда, Джаксъм си помисли за това, че създадените много отдавна от него вълни, все още се разбягваха. И наистина, той успя да спечели тренировки за Рут и в крайна сметка да влезе в някакви владетелски права. Той се усмихна спомняйки си нежността на Корана. Съдейки по това, как топло го приемаха във фермата, никой не възразяваше срещу възможността да се появи наследник. Успехът в тази област нямаше да навреди на репутацията му сред Лордовете. Даже си мислеше дали да не я вземе при него в холда, но реши че не си струва. Това нямаше да е справедливо спрямо другите приемни, а щеше да добави и допълнителни грижи за Бранд и Литол. В края на краищата, благодарение на Рут, той можеше да я посещава всеки ден. И още, ако тя се пренесеше тук, щеше да иска грижи за сметка на Рут. А това Джаксъм не можеше да допусне.
На третия ден след посещението му във фермата, жената на Фидело започна да ражда и Корана изчезна, като едва успя да поиска от него извинение, за голямото суетене. Джаксъм предложи на стопанина да доведе лекар от Руат, но той вежливо отказа:
— Един от работниците ми разбира от тези работи. Той казва, че раждането ще е благополучно.
Джаксъм пожела на Фидело щастие и си тръгна, чувствайки че е излишен.
„Защо се смееш?“ — попита Рут, докато летяха обратно към холда.
— Защото съм глупак. Пълен глупак!
„Не съм съгласен. На теб ти е добре с нея“.
— Точно затова съм и глупак, глупави ми драконе. Аз летях насам очаквайки…, че ще ми бъде добре. А точно сега не и е до мен. До неотдавна и понятие си нямах, че така ще ми провърви с нея. Ето защо се чувствам глупак.
„Аз винаги ще те обичам!“ — отвърна драконът, предполагайки че Джаксъм искаше да чуе точно тези думи.
Младежът ободряващо потупа Рут по шийния гребен, но не можа да удържи насмешките над себе си. След завръщането се разбра, че и на следващия ден няма да може да види Корана. Литол му съобщи, че тогава се очаква излюпването на останалите яйца на Рамот. Следователно, присъствието му в Бенден беше наложително.
Настойникът му внимателно огледа заздравяващата рана на бузата му и го предупреди:
— Само гледай да не попаднеш пред очите на Предводителите — те веднага ще познаят от какво си го получил. Няма защо да показваш своята глупост на всички!
За себе си Джаксъм смяташе, че белегът ще му придаде по-мъжествен вид, но обеща на Литол да се държи по-далече от Лесса и Ф’лар. Харесваше му да присъства на Излюпвания, особено, когато Литол го нямаше. Джаксъм не можеше да се отърси от необяснимото чувство за вина. Той знаеше, че при всяко Излюпване, спомените за загиналия Ларт, измъчват бившия ездач…
Вестта за Излюпването, достигна Уейр Форт, когато Джаксъм и Рут се учеха да летят в строй в състава на Крилото. Веднага след като завършиха маневрата, момчето помоли разрешение от старшия и премина в Помежду към Руат за да се преоблече. Докато беше в стаята си, влезе Литол, а почти веднага през прозореца влетя един от огнените гущери на Менолли с писмо от нея. В него тя го молеше да я вземе от Гилдията, защото Робинтън беше отлетял в Бенден заедно със стражевия дракон.
Джаксъм се съгласи, съжалявайки, че няма и най-малък повод да откаже. Но щеше да я измъкне от оттам и да я достави в Уейра максимално бързо, за да няма време да му задава въпроси…
Не може да се предаде, как се ядоса Джаксъм, когато с Рут се появиха над работилниците на Менестрелите. На полянката се разхождаха толкова дракони от Уейр Форт, че щяха да стигнат за половината менестрели! Защо тя не беше помолила някой от тях?
— Кажи на гущерите й, — сърдито каза на Рут, — че ще я чакаме на поляната. Нека се размърда!
Едва успяха да се приземят — Менолли стремглаво изскочи от вратите и се втурна към тях. Три от гущерите й пищяха и кръжаха над главата й. Опитваше се да облече летателната си куртка в движение, но нещото, което държеше в ръката си и пречеше.
— Слизай! — извика му тя заповеднически. — Не мога да направя това, ако си ми в гръб!
— Какво ще правиш?…
— Ето какво! — Тя протегна ръка и му показа малка кутийка. — Слизай ти казах!
— Защо?
— Не бъди глупак и не ни губи времето. Трябва да ти прикрия белега. Или искаш Лесса и Ф’лар да го видят и да започнат да те разпитват? Хайде слизай по-живо, за да не закъснеем. А доколкото си спомням ти забраниха полетите във времето? — добави тя виждайки колебанието му: нейният алтруизъм не му внушаваше особено доверие.