— Мислех да ги прикрия с косата си…
— Ще забравиш и ще я отметнеш зад ухото си. — тя отвори кутийката и с жест му показа да направи точно това. — Помолих Олдайв да направи мазило без мирис. Само махна с пръст и готово. — Тя прокара палеца си по бузата му, после размаза остатъка по ръкава на якето му. — Виж, точно с цвета на кожата ти. — И още веднъж критично го огледа. — Струва ми се, че всичко е наред! Никой няма да се досети какво те е изгорило. — И се изхили: — Я кажи какво мисли Корана за белега ти?
— Корана? Откъде…
— Какво спря? Качвай се на Рут, че наистина ще закъснеем. И да ти кажа, че това беше доста умно от твоя страна, да се „обзаведеш“ с Корана. Честна дума, с такъв ум от теб щеше да стане добър менестрел.
Джаксъм беше готов да откъсне главата на момичето, докато се настаняваше на гърба на дракона и в същото време беше твърдо решен да не попада на въдицата й. Напълно в неин стил — да го подкача, предизвиквайки го за разговор. Но не! Този път нямаше да се получи!
— Благодаря за мазилото. — каза той. — Наистина не е сега моментът да дразним Лесса, а аз задължително трябва да присъствам на Излюпването…
— Именно.
Менолли произнесе това с доста многозначителен тон, но той нямаше време да размишлява, какво точно има предвид. Рут излетя и без никакви допълнителни команди ги пренесе през Помежду в Уейр Бенден.
„Няма да и се дам, — каза си Джаксъм. — Няма да и позволя да ме ядоса. Или каквото и да цели…“
Рут съобщи името си на стражевите дракони, което от своя страна напомни нещо на момчето. Той се обърна и погледна лявото рамо на Менолли.
— Спокойно! — каза веднага момичето. — Те сега са при Брекке в Уейра.
— Всички?
— Ох, черупки, разбира се че не! Само Красавица и трима от бронзовите. Тя скоро ще излети в брачен полет — момчетата няма да я оставят сама…
— Да не би вече да си обещала на някого цялото бъдещо люпило? — пропита Джаксъм.
— Какво? Да броя още неснесените яйца? — Менолли беше възмутена. — Да не би и ти да искаш?
— На мен не ми трябва. — Менолли веднага разбра за какво става въпрос от недомлъвките му и се засмя. Джаксъм застена… Добре де, нека се смее…
— За какво ми е огнен гущер? — продължи той, сякаш нищо не беше станало. — Обещах на Корана при възможност да и намеря яйце. Тя беше към мен много…добра. — Менолли замалко да се задави от смях и така го ръгна с юмрук в гърба, че той подскочи от болка.
— Какво ти става! Престани! Боли ме! — извика раздразнено.
— Извинявай! — каза тя. — Съвсем забравих! Къде те изгори Нишката?
— Лицето, рамото и гърба.
Менолли го хвана за здравото рамо:
— Чуваш ли гласовете на драконите? Виж, момчетата вече излизат на площадката! Ще можем ли да влетим направо там?
Джаксъм накара Рут да мине през горния отвор на пещерата. Бронзовите докарваха още гости. Когато белият дракон влетя вътре, момчето хвърли поглед към онова място, зад арката, където се бяха появили, когато връщаха яйцето. И почувства гордост — да се появиш направо в пещерата — това не го може всеки.
— Виждам Робинтън! Ето там на първия ред, където са цветовете на Иста. Ти ще седнеш ли с нас? — Менолли сякаш го умоляваше. Настояването й леко озадачи Джаксъм. Искаше му се да види, този който би отказал да седне до Майстора на всички менестрели на Перн!
Рут намери свободно място на корниза и се спусна бързо махайки с криле. Двамата скочиха от гърба му, а когато се приближиха, момчето разбра молбата на Менолли. Робинтън се беше променил много. Той весело поздрави Джаксъм, усмихна се на ученичката си, но скоро пак се вглъби в мислите си, които съдейки по всичко, не бяха весели. Обикновено на лицето му се изписваха чувствата му. Днес въпреки, че наблюдаваше с привиден интерес кандидатите, излизащи на площадката, мислите му бяха някъде далече, а в потъмнелите му очи се отразяваше само тревога и умора. Менестрелът изглеждаше остарял, измъчен и като че ли осиротял…Джаксъм стреснато отвърна поглед, обхванат от ужас да не би Менолли да забележи чувствата му.
Робинтън — остарял? Несъмнено уморен. Но стар?… Джаксъм усети как стомахът му се свива. Нима Перн ще се лиши от мъдростта на Майстора на Менестрелите? Беше невъзможно да си представи какъв ще бъде светът без неговото въображение и любопитство. Момчето се опита логически да осмисли чувствата си, а после чувството за загуба се смени с негодувание.
Ревовете на драконите го накараха да се обърне към площадката. Той беше виждал достатъчно Излюпвания, за да се удиви на присъствието на Рамот — в люпилото вече нямаше яйце на кралица! А беше страшно да се гледа на кралицата. Очите й блестяха в червено, тя въртеше глава и яростно съскаше срещу кандидатите. Джаксъм не би искал да бъде на тяхно място в момента. Нищо чудно, че момчетата, които трябваше да са подредени около яйцата, сега се бяха скупчили в единия ъгъл, като че ли това щеше да им помогне срещу разгневената кралица.