— Не им завиждам! — шепнешком каза Менолли.
— Как мислиш Майсторе. Нима може да не им позволи да извършат Впечатване? — за миг даже Джаксъм забрави собствените си мисли.
— Сякаш подушва всеки да не би да мирише на Южния Уейр — весело отвърна менестрелът. — Като си помисля, че днес никак не ми се искаше да присъствам на това събитие… — Робинтън тайнствено повдигна лявата си вежда.
Менолли се засмя, а очите и заблестяха. Джаксъм предположи, че тези двамата скоро са били на юг.
„Черупки! — Джаксъм изтръпна от неочаквана мисъл: — Нали ездачите от Южния знаят, че никой от тях не е връщал яйцето! Ами ако Робинтън е разбрал?…“
Яростното съскане откъм родилната площадка разбуни зрителите. Едно от яйцата се пропука, но Рамот така застрашително се надвеси над него, че никой от кандидатите не посмя да се приближи. Мнемент изрева нещо от своя корниз, бронзовите му запригласяха. Рамот отметна глава, огромните и криле се разгърнаха и засияха в златно и зелено. Кралицата изпищя непокорно. Бронзовите басово заръмжаха, опитвайки се да я успокоят. Но когато Мнемент отново се обади, в гръмовния му рев прозвуча заповед.
„Рамот е бясна“ — съобщи Рут. Белият дракон благоразумно се наслаждаваше на слънцето извън чашата на Бенден, на брега на вулканичното езеро, но това не му пречеше внимателно да наблюдава за събитията на площадката. — „Мнемент й каза че се държи глупаво, — продължи Рут. — Той казва, че малките трябва да се излюпят и да се впечатат. Тогава тя вече няма защо да се безпокои за тях, защото ще бъдат с хора, и следователно в безопасност.“
Ревът на бронзовите ставаше все по-силен, и най-накрая Рамот отстъпи. Едно от по-големите момчета, почтително се поклони на кралицата и се приближи до тресящото се яйце. От там, пищейки, едва удържайки се на лапките си, вече се измъкваше малко бронзово драконче.
— Браво на момчето, не се уплаши, — одобрително кимна Робинтън — Именно уважение беше нужно на Рамот. Погледнете, очите и престанаха да блестят и прибра крилете си.
Следвайки примера на първия кандидат, две от останалите момчета се поклониха и се приближиха към яйцата. И макар някои поклони да бяха бързи и недълбоки, Рамот вече само леко изръмжаваше, когато ставаше Впечатване.
— Вижте, той има бронзов! И напълно заслужено! — Робинтън, с одобрение проследи момчето и дракона които се отдалечаваха към края на площадката.
— Кой е той? — попита Менолли.
— От холд Телгар — прилича на стария им владетел и както виждам е наследил неговия ум!
— Младият Кирнети от холд Форт също впечата бронзов, — съобщи Менолли. — Казах ти че ще успее!
— Момиче, случвало ми се е да греша преди, а предполагам, че може да се случи и в бъдеще. Какво може да бъде по-скучно от безпогрешността? — отвърна Робинтън и се обърна към Джаксъм — Има ли там някой от Руат?
— Двама, но от тук не мога да ги различа кои са.
— Изборът е голям, — каза Робинтън.
Джаксъм внимателно наблюдаваше шестте момчета обкръжили голямото яйце на зелени петна. Той затаи дъх, когато кафявото мъниче се измъкна навън и завъртя глава, внимателно оглеждайки момчетата.
— Люпилото е голямо, но много няма да впечатат — промърмори Джаксъм, когато кафявият мина покрай петимата, измъкна се на горещия пясък и жално запищя.
Какъв ли щеше да бъде животът му, ако Рут не го беше харесал? В онзи момент, когато му помогна да разбие прекалено твърдата черупка, на площадката нямаше почти никой…
В това време, дракончето се спъна, падна и зарови нос в топлия пясък. Изправи се, кихна и отново запищя. Рамот предупредително изръмжа и момчетата трепнаха. Едно от тях, дългокрако хлапе с изподрани колене, едва не настъпи кафявото мъниче. Той замаха ръце, опитвайки се да запази равновесие и изведнъж замря, вперил поглед в очите на дракончето. Впечатването се случи!
„Аз бях там. И ти беше там. А сега сме заедно“, — каза Рут, прекрасно разбирайки чувствата завладели Джаксъм при тази сцена.
— Колко бързо свърши! — със съжаление, почти обидено каза Менолли. — Не бих възразила, ако продължи повече…
— Паметен ден! — заяви Робинтън, кимайки към Рамот. Кралицата сърдито гледаше към отдалечаващите се двойки и неспокойно тъпчеше на място.
— Как мислиш, — попита Менолли, — сега, когато всички благополучно се излюпиха и минаха Впечатването, тя ще спре ли да се сърди?