— А заедно с нея и Лесса? — Робинтън присви устни прикривайки смеха си. — Извън всякакво съмнение е, че след като Рамот похапне добре и двете ще са в по-добро разположение на духа…
— Да се надяваме, — тихо, сякаш правеше заклинание прошепна Менолли, и Джаксъм разбра че това не беше предназначено за ушите на Робинтън.
Майсторът обаче се чу и топло се усмихна на момичето:
— Уви, не можем да отложим събранието, докато се върне доброто и настроение.
— Вземи ме със себе си. — помоли Менолли.
— Искаш да ме защитиш? — Менестрелът нежно я докосна по рамото. — Не, момиче. Ще присъстват малко хора. Ако дойдеш с мен, ще ме разберат неправилно.
— А той може да дойде! — Менолли с негодувание ръгна Джаксъм с палец.
Той се учуди:
— Къде може да ходя?…
— Нима Литол не те предупреди, че след Впечатването ще има събрание? — попита Робинтън. Руат е длъжен да присъства!
— Те не биха могли без теб, ти си Водач на Гилдията, — сподавено, като скоропоговорка изстреля Менолли.
— Защо без Робинтън? — удиви се Джаксъм
— Защото, идиот такъв… — започна момичето, но Робинтън я прекъсна:
— Стига, Менолли. Благодаря ти за загрижеността, но за всичко си има време. Главата си ми е още на раменете и още не съм я преклонил. А щом Рамот се нахрани, ще спра да се притеснявам, че могат да ме да дадат за вечеря на драконите…
Кралицата между другото беше напуснала люпилната площадка.
Менолли му отвърна с дълъг насмешлив поглед:
— Просто исках да бъда с теб.
— Зная! Ехей, Фандарел! — извиси глас Робинтън и замаха с ръка, привличайки вниманието на Майстора Ковач. — Хайде лорд Джаксъм, чакат ни в Залата на Съвета.
Може би това имаше предвид Литол, когато му казваше, че е необходимо да присъства на излюпването. Но ако събранието беше толкова важно, защо сам Настойникът му не присъства. Джаксъм почувства прилив на гордост — беше поласкан от оказаното му доверие.
Двамата Майстори спряха на стъпалата и постепенно около тях се събраха всички представители на гилдии, и момчето забеляза, че те бяха извънредно сериозни. Неслучайно Менолли намекваше за извънредната важност на събранието…
— Вече ми се струваше, че Рамот никога няма да допусне Впечатване, — каза Фандарел и кимна на Джаксъм. — Ти какво, заряза ме заради любимата си си игра?
— Само тренираме Майстор Фандарел. Всеки дракон трябва да може да дъвче огнен камък.
— Ама че работа! — възкликна Никат, Майстора — Водач на Гилдията на миньорите. — Кой би могъл да си помисли, че дракончето ще доживее до това!
Джаксъм беше готов да отвърне подобаващо, но улови погледа на менестрела и размисли.
— Благодаря за добрите думи Майсторе — каза той. — Рут се чувства много добре.
— Времето лети незабелязано приятелю Никат, — меко започна Робинтън. — Няма да успееш да се обърнеш и децата стават големи. О, Андемон, как си? — поклони се менестрелът на Водача на Гилдията на Земеделците.
— Значи, учиш белият дракон да дъвче огнен камък? — изхъмка Майстор Никат, крачейки през горещия пясък. — А аз се чудех къде изчезва добития от нас камък…
— Обучавам се в Уейр Форт, Майсторе. Там Рут получава толкова огнен камък, колкото му е необходимо.
— В Уейр Форт? — усмивката на Никат стана още по-широка, а погледът му се плъзна по бузата на Джаксъм. — Заедно с ездачите ли, владетелю Джаксъм?
— Никат леко подчерта титлата му, стъпвайки на стълбата към кралския уейр и корниза на който обикновено стоеше Мнемент. Сега бронзовият го нямаше — беше отлетял на езерото. Джаксъм различи на брега и бялата кожа на Рут и усети мисленото му присъствие.
— Не беше лошо Излюпване, — продължи разговора Майсторът миньор. — А ако се погрижат и за една малка закуска, ще бъде още по-добре.
— Там имаше ли някой от вашите? — вежливо попита момчето.
— Днес само един. А на последното Излюпване в Телгар имахме двама. Така че е грехота да се оплакваме. Между другото, ако разполагаш с люпило от огнени гущери и няма какво да го правиш, няма да се откажа от едно-две яйца…
Никат гледаше простодушно, сякаш държеше да покаже че няма да се обиди, дори и ако наистина Джаксъм беше взел от огнения му камък.
— В момента няма люпила, — отвърна момчето, — но никога не се знае, кога мога да попадна такова.
— Не го казвам само заради приказката. — махна с ръка Майсторът миньор. — Работата е там, че гущерите са истинска смърт за гадните пещерни змии по шахтите. Също така са много чувствителни към миньорския газ, които ние забелязваме прекалено късно. А сега освен газ, рядко добиваме нещо полезно — с нескрито безпокойство добави Никат.