— Нима Кайлит не от бенденските кралици? — попита Корман, владетел на холд Керун.
— Не, тя е дъщеря на Мират. В Бенден се излюпи Пирит, младшата кралица.
— Значи, Кайлит е кралица на Древните?
— Тя е кралица на Иста, — отвърна Ф’лар бързо, но твърдо.
— А Г’денед? Той също ли е от Древните?
— Аз се родих в това време — отвърна младия ездач. Съдейки по спокойния му тон, той не се стесняваше.
— Освен това Г’денед е син на Д’рам, — каза Варбрет, владетел на холда Иста. Той се обърна направо към Корман, сякаш това трябваше да премахне неизказаните съмнения на керунеца.
— Славен младеж от добър род, — отвърна Корман невъзмутимо.
— Обсъждаме не неговия род, а това, дали от него ще стане Предводител, — каза Ф’лар. — Според мен, Д’рам, това е добър обичай…
Джаксъм дочу нечия тиха забележка, от рода на, че това е единственото хубаво ни донесено от Древните — и се надяваше да го чул само той.
— Д’рам имаше пълното право, просто да постави на свое място, който и да е от ездачите в Уейра, — продължи Ф’лар, обръщайки се към лордовете и Майсторите. — Аз високо ценя неговото предложение да обяви за открит брачният полет на кралицата.
— Аз просто искам моят Уейр да бъде оглавен от най-достойният — повтори Д’рам, — и откритият полет е единственият начин да го постигнем. Единственият, верен и справедлив…
Джаксъм едва се пребори с желанието да изръкопляска. Можеше да прочете и одобрението върху лицата на присъстващите. Всички Предводители, изглежда бяха съгласни. Че как иначе — можеше да провърви и на някой от техните ездачи.
Джаксъм, се надяваше Барнат да успее да догони кралицата. Това щеше да докаже още, че и потомците на Древните са с отлична закалка. Кой ще посмее да отрече правото на Г’денед да възглави Иста, ако това право е спечелено в честна борба.
— Аз изразих желанието на Иста, — каза Д’рам, уморено повишавайки глас, за да бъде чут — в залата започнаха разговори. — Такава е волята на моя Уейр. Моите почитания Лордове, Майстори, Предводители, сега трябва да летя обратно към дома. — той направи общ поклон, отделно се поклони на Лесса — тя съчувствено го докосна по ръката — и тръгна към изхода.
За учудване и възторг на Джаксъм, присъстващите почетоха Д’рам като станаха и се поклониха. Предводителят на Иста, не повдигна глава и момчето се зачуди дали беше забелязал този знак на уважение.
— Моля да разрешите да се оттегля — у дома се нуждаят от моята помощ, — почтително се поклони Г’денед пред Предводителите.
— Г’денед… — започна Лесса, но младият ездач поклати глава:
— Ще съобщя на всички уейрове, когато Кайлит бъде готова за полет.
И бързо излезе след баща си.
Когато стъпките му стихнаха зад завоя на коридора, в стаята на съвета започна бурно обсъждане. Лордовете не бяха напълно уверени в нововъведението. Майсторите се разделиха в мненията. На Джаксъм му се стори, че Робинтън от по-рано знаеше за намерението на Д’рам; във всеки случай, менестрелът не се изказа нито за, нито против. Затова пък перспективата за открит полет уреждаше отлично Предводителите.
— Само Фанна да не умре днес, — чу се тиха забележка, на един от водачите на гилдии. — Смърт по време на излюпване е лош признак!
— Да не говорим, че ще ни развали пира, — долетя в отговор. — Аз си мисля, колко ли силен е драконът на Г’денед? А ако там се окаже някой от Бенденските бронзови…
При споменаването за храна, Джаксъм усети как стомахът му къркори. Той беше станал рано сутринта и веднага беше отлетял в Уейр Форт, а след завръщането в холда, му беше останало време само да се преоблече. Момчето тихичко започна да се измъква към изхода. Надяваше се да изпроси от жените в долните пещери, нещо за ядене.
— И само заради това ли ни събраха?… — В настъпилата тишина, скърцащият глас на лорд Бегамон прозвуча неочаквано силно. Нима Уейровете досега не са разбрали, кой е откраднал яйцето? — продължи той свадливо. — Или поне кой го е върнал? Мислех си, че именно това ще чуем днес!
— Яйцето беше върнато, лорд Бегамон, — каза Ф’лар, изпреварвайки Лесса.
— Това го зная отдавна, — продължи да бръмчи Бегамон. — Аз бях тук, когато това се случи. Присъствах на Раждането на Кралицата.
Ф’лар невъзмутимо поведе Лесса към изхода.
— Сега е друго Излюпване, добри ми лорде. Днес празнуваме щастливо събитие. Долу ни чака вино… — И двамата Предводители излязоха от стаята…
— Нищо не разбирам, — смутено се огледа Бегамон. — Аз си мислех, че днес ще ни съобщят нещо ново…