— Но те ни съобщиха, — каза Ф’нор, минавайки край него, хванал под ръка Брекке. — Д’рам се отказва от пълномощията на Предводител на Иста.
— Това не ме засяга! — лордът беше все повече се дразнеше.
— Това те засяга повече отколкото историята с яйцето, — отвърна Ф’нор.
— Мисля, че друг отговор няма да получиш, — усмихвайки се само с краищата на устните, подхвърли Робинтън.
— Но… нима нищо няма да предприемат по този повод? Нима просто така ще опростят на Древните подобно оскърбление?…
— За разлика от Лордовете, — намеси се в разговора Н’тон — ние ездачите нямаме възможността да си губим времето с отмъщения за сметка на основната ни задача — защитата на Перн от Нишките. Именно това е главното за нас.
— Стига, Бегамон. — Грока, владетелят на Форт Холд, хвана нератеца за ръка и го поведе със себе си. — Това си е работа на уейровете, а не наше. Те си знаят какво правят. Няма какво да им се месим. Върнаха яйцето — чудесно… Жалко само за жената на Д’рам! Лошо е, че се отказа от предводителството! Впрочем Ф’лар не спомена, но си мисля, че днес ще сервират бенденско… — Джаксъм видя как Грока търси някого сред гостите: — Аха, менестрел! Значи наистина ще има бенденско?
Робинтън потвърди и заедно с двамата владетели излезе навън. Момчето ги последва, но едва се спусна по стълбата, към него се прилепи Менолли:
— Какво стана? Разговаря ли с тях?
— С кого трябваше да говоря?…
— Лесса и Ф’лар говориха ли с Робинтън?
— Нямаше повод, — засмя се Джаксъм.
— Затова пък имаше маса поводи да не говорят. Така че, какво все пак се случи там?
Джаксъм се запаси с търпение и започна да разказва:
— Д’рам пристигна да помоли… тоест не, да съобщи, че се отказва от Предводителството на Иста… — Менолли кимна с така, сякаш това за нея не беше новост. Той каза, че иска да възроди старият обичай и да обяви първият брачен полет на кралицата открит за всички бронзови.
Менолли зяпна от учудване:
— И какво стана, не изпопадаха ли? Някой възрази ли?
— Само владетелите, — Джаксъм се усмихна. — От Предводителите — никой. Само Р’март каза нещо от рода на, че Г’денед е прекалено силен и е безсмислено да се състезават с него.
— Не познавам Г’денед, — каза Менолли. — Знам само, че Д’рам му е баща.
— Това нищо не означава.
— Така е.
— Д’рам все повтаряше, че иска Иста да има най-достойния Предводител и най-добрия начин да се постигне това е открит полет.
— Горкият Д’рам…
— Горката Фанна, искаш да кажеш?
— Не, горкият Д’рам. Жалко и за нас: той беше отличен водач… А нима майстор Робинтън нищо не каза? — попита Менолли.
— Говори с Бегамон.
— А с Предводителите?
— Казах, че нямаше повод?
— Те бяха близки приятели… но много несправедливо се отнесоха с него. Той им каза, каквото беше длъжен да каже: драконите не трябва да се бият с дракони!
Джаксъм беше съгласен с нея, но стомахът му закъркори и изненада момичето.
— Добре де, върви — махна с ръка тя. — Виждам, че нищо няма да кажеш докато си гладен.
Този пир не беше от най-забележителните, нито от най-веселите. На лицата на ездачите сякаш беше паднала някаква сянка. Джаксъм не се и опиваше да гадае, доколко тя беше свързана с „оставката“ на Д’рам и доколкото със събитията около яйцето. Честно казано, той вече не искаше да чува нищо за това. Къде ли можеше да седне?… В компанията на Менолли не се чувстваше особено добре. Не можеше да се отърве от чувството, че тя се досещаше, че той е донесъл яйцето обратно. И което беше по-лошо, тя мълчеше относно своите подозрения, сякаш нарочно го мъчеше, и го караше да се тревожи. Не искаше да бъде на една маса и с Ф’лессан и Миррим, които със сигурност ще забележат следата от изгарянето. А с Бенелек, въобще не се разбираше…
Иначе казано, Джаксъм изрядно се измъчи, докато си избираше място за сядане на горните маси, там където съгласно званието си, трябваше да седи. Така или иначе го разделиха с Менолли: веднага я отмъкна Охаран, менестрелът на Уейра — можеше да се чуят как пееха в дует, някаква нова музика. Би останал около тях, колкото да не стърчи сам, но лордовете и заедно с тях гордите родители на момчетата минали Впечатването вече поръчваха любимите си песни.
Рут, седеше навън и не можеше да се нарадва на новоизлюпените дракончета, за пълното му щастие не достигаше само привичното внимание на огнените гущери.
„Не им харесва да седят затворени в уейра при Брекке, — съобщи той. — Защо не могат да излязат навън? Рамот се нахрани и сега спи. Тя няма да разбере.“
— Не съм уверен, — каза Джаксъм, хвърляйки поглед към Мнемент, свил се на кълбо върху широкия корниз.