Светещите очи на дракона блестяха като две звезди от другата страна на бенденската чаша, бавно потъваща във вечерния мрак.
В резултат, двамата с Рут се измъкнаха от угощението, веднага, щом приличието позволи. Вече кръжаха над Руат, когато Джаксъм се обезпокои: как ли щеше да се чувства неговият настойник, когато Фанна умре и кралицата й премине в Помежду? И тази новина за оттеглянето на Д’рам! Джаксъм знаеше, че Литол уважаваше Старовремеца. Как ли щеше да се отнесе към съобщението за открит брачен полет?…
Литол само изхъмка, рязко кимна и попита, дали няма някакви новини относно кражбата на яйцето. Когато Джаксъм му разказа за недоволството на Бегамон, Литол отново изхъмка, този път с дълбоко презрение. А после попита, не може ли да достави яйца на огнени гущери — още няколко фермера се бяха обърнали към него с молба. Момчето обеща да разбере от Н’тон.
— В момента огнените гущери имат лоша репутация. Учудващо е, че има хора, който имат желание да ги гледат, — отбеляза младият Предводител, когато Джаксъм го попита. — От друга страна, може би точно заради това всички искат. Сигурно си мислят — щом сега на никого не са нужни, значи може ще успеем да се вредим…Не, сега нямам нито едно. Но виж, утре Уейр Форт, заедно с Уейр Високите Хълмове летят против Нишките — на север се очаква Валеж. Ако това беше над Руат, щях да те помоля да се включиш в Крилото на младите. Но при сегашните обстоятелства, не бих те съветвал. Разбираш ли?
— Разбирам! — отвърна Джаксъм. — Но… искаш да кажеш, че следващия път, когато Нишките падат над Руат, ще мога да летя?
— Трябва да обсъдя това с Литол, — усмихна се Н’тон — Той ме уверяваше, че ти ще бъдеш толкова високо над главата, че на нито един руатец няма да му мине в главата мисълта, че младия им владетел рискува живота си, там на небето. А значи и в Бенден нищо няма да узнаят.
— Много повече рискувам в наземната команда, с огнехвъргачка на гръб.
— Напълно съм съгласен, но по-добре е Ф’лар и Лесса да не знаят. Впрочем, К’небел дава много добри отзиви за теб. И Рут е именно такъв, какъвто казваш, — бърз, умен и много маневрен. Между нас казано, К’небел твърди, че белият наистина може да се завърти около края на опашката си. Той даже се опасява, че и другите ще поискат същото от драконите си и ще има пострадали.
И така, на следващото утро, когато Уейрът тръгна на бой, Джаксъм се отправи с Рут на лов, а после към езерото — да се измият и поплуват.
Огнените гущери чистеха шийните гребени на Рут, а Джаксъм внимателно разтриваше белега на крака му, когато драконът внезапно изхлипа. Момчето реши, че му е причинил болка, но изведнъж забеляза, че гущерите оставиха работата си. Вдигнали глави, те сякаш се вслушваха в нещо недостъпно за човешкия слух.
— Какво става? — попита Джаксъм разтревожено
„Жената умира“, — отвърна драконът.
— По бързо към къщи, Рут! По-бързо!
…Джаксъм здраво стисна зъби, когато студът Помежду го обгърна и мокрите дрехи залепнаха върху тялото му. Тракайки със зъби, той се огледа за стражевия дракон на скалите — странно, той спокойно се грееше на слънце, вместо да тъгува за мъртвата.
„Сега тя още не умира“, — каза Рут.
Джаксъм не разбра веднага, че драконът му самоинициативно се е върнал назад във времето.
— Обещахме да не правим това, Рут! — Джаксъм напълно разбираше изключителността на обстоятелствата, но не трябваше да нарушава дадената дума.
„Ти обеща. Аз не съм. Когато това стане, ти ще си нужен на Литол“.
Рут го остави в двора, и младият владетел, прескачайки през стъпалата, се втурна по стълбите в главната зала.
— Къде е Литол?… — нахвърли се върху прислужницата миеща пода. Тя го погледна уплашено и отвърна, че господарят Литол, изглежда е отишъл при иконома.
Джаксъм знаеше, че в работната стая на Бранд има няколко бутилки вино, но все пак взе още няколко от склада и хукна нататък по коридора.
Тежката вътрешна врата почти не го задържа: с лакът отметна резето и продължи по коридора.
Точно когато отвори вратата и влетя в стаята, малкият син гущер на Бранд, изпъна глава и замря, вслушвайки се в нещо.
— Какво става, владетелю Джаксъм? — възкликна Бранд и скочи на крака. Литол който седеше до него, неодобрително се намръщи и тъкмо се канеше да призове към ред, когато Джаксъм му посочи огнения гущер.
Малкият син гущер седна на задни лапки, с разгърнати криле и нададе пронизителен плачещ вик — така оплакваха умрелите, огнените гущери.
Восъчно бяла бледност заля лицето на Литол, и в този момент се разнесе също толкова пронизителният, раздиращ душата вик на Рут и ревът на стражевият дракон — реквием за кралицата, завинаги отлетяла в Помежду.