С треперещи ръце Джаксъм наля вино и протегна чашата към Литол:
— Знам, че това няма да намали болката, — каза той. — Но може да се опиташ да забравиш, … да не чуваш, да не си спомняш…
Глава 9
Началото на лятото: Гилдията на Менестрелите — холд Руат, 15.7.3
Първото предупреждение Робинтън получи от Зейр. Бронзовият, който спеше на перваза на прозореца, внезапно се събуди, прехвърча на рамото му и плътно обви опашката около врата му. На менестрела, сърце не му даваше да отстрани мъничето, само го накара да отслаби хватката:
— Ще ме задушиш, глупаче!
Зейр потри главата си в бузата на Робинтън и запищя: не беше на себе се.
— Какво ти има? — попита менестрелът. Погледна през прозореца и видя, как стражевият дракон се изправи на задни лапи и протръби. Изникналият във въздуха, огромен бронзов, отвърна и направи заход за кацане.
Някой почука на вратата зад гърба му и влезе, преди Робинтън да отговори. Той се обърна, канейки се да направи забележка. Пред него стоеше Менолли. Златната Красавица седеше на рамото й, а Роки, Дайвър и Полл, се виеха наоколо, сякаш танцуваха.
— Това е Ф’лар! — почти извика Менолли.
— Виждам, момичето ми, виждам. Но не разбирам защо е тази паника?
— Паника? Не се паникьосвам, просто се вълнувам. Бенденци ни посещават за пръв път откакто изчезна яйцето…
— Тогава, покажи малко учтивост, и виж дали при Силвина няма да се намерят сладкиши в добавка към клаха. Уви — добави със съжаление, — прекалено рано е за вино…
— Според Бенденското време, не е толкова рано — подметна Менолли и излезе.
Робинтън я проследи с поглед и печално въздъхна. Сянката на отчуждението, легнала между менестрелите и Уейр Бенден, го караше да тъгува.
Но, по-добре беше да не мисли за това. Доколкото чу, Мнемент отвърна достатъчно жизнерадостно на стражевия дракон. Какви ли вести носеше със себе си Ф’лар? И, което беше по-важно — знаеше ли Лесса, къде в момента е Предводителят. Дали е одобрила пътуването му?
Мнемент се приземи — Ф’лар сигурно вече пресичаше полянката. Робинтън усети, че за това време, ще успее да събере притеснения за целия месец, започвайки от деня, в който отношенията между Бенден и Гилдията охладняха.
Менестрелът се доближи до прозореца и видя как Ф’лар влезе във вътрешния двор. Там спря и се обърна към един от младшите менестрели. След това вдигна глава и забеляза огнените гущери, накацали по целия покрив. Менестрелът се замисли, дали да не отпрати Зейр, докато Ф’лар е тук — нямаше нужда да го дразни.
Ф’лар влезе в Работилницата. През отворения прозорец долетя гласът му — говореше с някого. Силвина?… Не, по-скоро Менолли го беше причакала. И точно — той чу как тя разговаряше с Предводителя, докато се качваха по стълбите. Гласовете им бяха спокойни. Умно момиче, знае как да се държи…
— Представи си, Робинтън, — усмихна се Ф’лар, влизайки в стаята — Менолли ми каза, че гущерите й наричат Мнемент — „Най-великия“!
— И това само, когато не са много щедри откъм похвали. — Робинтън взе подноса от момичето. Тя излезе и затвори вратата. Робинтън знаеше, че така или иначе тя щеше да научи, какво са си говорили. Нейната Красавица, неслучайно не се отделяше от неговия Зейр.
— Предполагам, в Бенден всичко е наред? — попита той, наливайки клах на Предводителя.
— Благодаря, всичко е наред, — отвърна Ф’лар. Робинтън го гледаше с очакване и ездачът добави: — Има обаче една загадка, която ни тревожи. Надяваме се, че ти ще ни помогнеш да я разрешим.
— С удоволствие, стига да мога. — Робинтън покани Ф’лар да седне.
— Не можем да намерим Д’рам…
— Д’рам? — Робинтън беше искрено учуден. — Къде може да се е дянал?
— Знаем само, че е жив. Но къде е …
— Нима Рамот не може да се свърже с неговия Тирот?
Ф’лар поклати глава:
— Страхувам се, че е направил скок във времето.
— Смяташ, че Д’рам се е скрил във времето?
— Това е единственото, което можехме да предположим. Но не мисля, че се е върнал обратно в своето Време. Едва ли Тирот е способен да издържи такова пътешествие още веднъж. Ти сам знаеш, колко сили отнема това и от ездача и от дракона.
— Впрочем, това можеше да се очаква… — бавно каза Робинтън: умът му вече прехвърляше различни варианти.
— Да, — съгласи се Ф’лар.
— Не е ли могъл да отлети в Южния Уейр?
— Не, Рамот веднага щеше да го намери там. А, Г’денед изследва Иста много години назад, още до началото на Преминаването. Той мислеше, че баща му ще остане на паметно за него място.