— Ще полетиш ли с мен в Руат? — попита Предводителят.
Робинтън мигновено си припомни белега на физиономията на Джаксъм. Разбира се, всичко беше отдавна зараснало, но менестрелът не можеше да си спомни, дали ездаческото обучение на младия владетел, беше съгласувано с Бенден. И предложи:
— Може би първо трябва да проверим, дали Джаксъм си е у дома?
— Че къде другаде може да бъде? — намръщи се Ф’лар.
— Той често пътува по околностите, изучава земите на холда си, а също така се обучава при Фандарел…
— Вярно. — Ф’лар разсеяно погледна покрай менестрела в прозореца и след миг заяви. — Не, Мнемент казва, че Рут си е у тях. — И добави с усмивка. — Виждаш ли, че и аз имам кого да помоля да изпрати съобщение.
Оставаше само да се надява, че Рут щеше да се окаже достатъчно досетлив да съобщи на Джаксъм, че Мнемент се е свързал с него. Най-добре щеше да е да изпрати Зейр в Руат, но нямаше уважителен повод. А не му се искаше да рискува отново отношенията си с Ф’лар.
— Твоят вестител е много по надежден и обхватът му е доста по-голям жицата на Фандарел, — каза менестрелът, надявайки дебелата куртка от кожата на див уер пазач и летателния шлем. — Фандарел, впрочем прокара своята линия до самите мини на Кром.
Той почтително пропусна Ф’лар напред.
— Знам, — отвърна той. — Това е още една причина, заради която ни е необходим Д’рам.
— Наистина?
Вежливият въпрос, накара Предводителя да се разсмее така искрено, че Робинтън започна да се надява, че старата им дружба е на път да се възстанови.
— Нима Никат още не е идвал при теб, Робинтън, и не искал веднага да тръгнеш на юг, за да огледаш мините?
— Същите, откъдето Торик се снабдява с руда?
— Мислех си, че знаеш за това.
— Зная, че Никат се безпокои от изтощаването на мините. По негови думи, тукашната руда става все по-лоша. Фандарел е притеснен още повече — на него му трябват качествени материали…
— Щом само пуснем гилдиите на Южния, след тях веднага ще тръгнат Лордовете… — Ф’лар неволно понижи глас, макар дворът, който пресичаха да беше пуст.
— Целият Северен Перн спокойно ще се побере в Южния континент и даже ще остане място. Ние сме се докоснали само до края му, Ф’лар. Ох, черупки! — Робинтън се удари по челото. — Разбрах! Вече знам къде е Д’рам.
— Какво?
— В крайна сметка, знам къде може да е отишъл.
— Казвай, Робинтън!
— Остана само да изясним — кога… И само Рут може да ни помогне.
Те вече се приближаваха до Мнемент. Зейр кръжеше над главата на Робинтън, тревожно пискаше и се стараеше да се държи по-далече от бронзовия дракон.
— Летя в Руат за да видя белия дракон, Рут, — каза му Робинтън. — Идвай с нас глупаче.
— Мнемент няма нищо против Зейр, — отбеляза Ф’лар.
Робинтън въздъхна:
— Обратното, страхувам се не мога да твърдя.
В кафявите очи на ездача проблясна искра гняв:
— Нито един дракон не е горил гущери!
— Ти имаш предвид — ни един тукашен дракон, — меко възрази Робинтън. — Но всички огнени гущери помнят, че някога и някъде това се е случило. А те разказват само за това, на което са били свидетели.
— Добре де, — съгласи се Предводителят. — В Руат и ще се опитаме да изясним дали не са видели Д’рам.
Изглежда огнените гущери все още им бяха болна тема. Робинтън поклади тъжно глава, докато се качваше по рамото на Мнемент. Той би бил радостен, ако Зейр спреше да се страхува от бронзовия.
Джаксъм и Литол вече стояха на стълбите на холда, когато Мнемент назова името си на стражевия дракон и направи кръг над двора, преди да кацне. Докато си разменяха стандартните поздравления, със стопаните, Робинтън внимателно се вглеждаше в лицето на Джаксъм, търсейки белега от изгарянето. Но такъв не се виждаше и менестрелът за момент си помисли, че гледа другата буза. Можеше да се надява, че и раните на Рут са зараснали толкова успешно. Макар, че, Ф’лар, прекалено зает с търсенето на Д’рам, няма да специално да оглежда за следи от Нишки момчето и дракона му.
— Рут казва, че Мнемент е дошъл специално за да го види — Джаксъм беше разтревожен. — Да не се е случило нещо?
— Надяваме се, че с негова помощ ще намерим Д’рам.
— Д’рам? Но нима той не… — Джаксъм млъкна и развълнувано погледна Литол. Той се намръщи и поклати глава.
— Не, но се е скрил някъде във времето, — каза Робинтън. — Мислех си, ако Рут попита огнените гущери, те може би ще си припомнят нещо…
Джаксъм хвърли бърз поглед към менестрела и той се учуди — момчето изненадано и като че ли уплашено.
— Просто си спомних, — добави той, давайки му време да дойде на себе си. — че те често разказват на Рут странни неща.