— Може би, те знаят къде се намира, — промърмори Джаксъм. — Но колкото до времето…
— Струва ми се, че знам къде е Д’рам. Може ли това по някакъв начин да ни стане отправна точка и за времето?…
— Нещо не ми стана ясно, за какво става въпрос. — Литол гледаше ту единия, ту другия. — Но, ще ми обясните после!
Той покани гостите вътре в холда, в една малка самостоятелна стаичка. Там на масата вече чакаха, хляб, вино, сирене и плодове.
— Сега всичко ще ти обясня, — обеща Робинтън и посегна към каната с вино.
— Само внимавай да не ти пресъхне гърлото. — Джаксъм се приближи и напълни чашата на менестрела. — Това е бенденско, Майсторе. В Руат на почетните гости поднасят само най-доброто…
— Момчето расте, Литол, — Ф’лар одобрително кимна и вдигна чашата си.
Изведнъж във въздуха се появи Зейр и кацна върху рамото на Робинтън. Опашката му здраво обви шията менестрела и започна да писка неспокойно, сякаш, нещо би могло да се случи по време на полета с „най-великия“. Наложи се Робинтън да се извини пред слушателите и да успокои бронзовото мъниче. Когато Зейр най-после замълча, менестрелът обясни на Литол теорията си, според която, огнените гущери, имаха обща памет и съхраняваха разнообразна информация, с което се обясняваше и страхът им пред Червената Звезда. Освен това, те бяха способни да предават силни емоции. Доказателство беше зовът на Брекке, достигнал до Кант в онази ужасна нощ. И накрая, начина по който всички преживяваха кражбата на яйцето — не можеха да си намерят място, докато не беше върнато! През цялото време го виждаха в черна пустота и като че ли помнеха как драконите ги изгарят. Робинтън няколко пъти бе чувал от Джаксъм, че огнените гущери без прекъсване предават на Рут невероятни картини. Така че, ако това толкова удивително свойство не се дължи на сънищата на някой изтегнал се на припек гущер — тук на Робинтън се наложи да успокоява наново Зейр. — те имаха отлична възможност да се убедят с помощта на Рут. Проблемът беше там, че Д’рам се е скрил неизвестно къде, и най-вероятно се е преместил във времето, там където дори и Рамот не може да го намери. Това много разстройва и Лесса и Кралицата. Те се опасяват да не му се е случил нещо лошо. Оттеглянето му си е оттегляне, но Д’рам все още има място на Перн, в това време.
— От друга страна, — каза Робинтън, — в течение на последните Обороти имаше няколко случая, когато аз… — той погледна Ф’лара, искайки разрешение и когато той кимна, продължи — пътувах на юг. В едно от тези пътешествия заедно с Менолли, буря отнесе лодката ни далече на изток. Едва не потънахме, но се добрахме до прекрасен залив. Представете си: бял пясък, дървета обкичени с червени плодове, златни и сребърни рибки, стрелкащи се в лазурната вода… Топло слънце и ручейче, чиято вода ми се стори по-сладка и от вино… — Майсторът многозначително погледна своята празна чаша. Джаксъм се засмя и я напълни. — Веднъж разказах на Д’рам за това място. Вече не помня в каква връзка, но разказът ми беше достатъчно подробен, за да може умен дракон като Тирот, без проблем да я открие.
— Предполагам, че надали Д’рам ще поиска да усложнява живота на някого, — каза Литол. — Най-вероятно е преминал във времето, когато на Южния все още нямаше Старовремци. Скок от десет — дванадесет оборота е напълно по силите на Тирот…
— Не мисля, че е толкова просто — Ф’лар беше настроен скептически. — Дори ако допуснем, че тези малки твари помнят важни събития, случили се с предците им, надали някоя от тукашните ще е полезна. — той кимна към Зейр. — Нито един от тях няма предци по тези места.
— При Рут долитат гущери от най-различни места, — каза Робинтън и се обърна към младия владетел за потвърждение.
— Според мен, Ф’лар е прав, — отвърна Джаксъм.
— Значи, ще се наложи да летиш до залива. Сигурен съм, че местните огнени гущери ще се съберат при Рут.
— Искате да отида на Южния континент?…
Робинтън забеляза недоверчивия интерес в очите на Джаксъм. Очевидно вече беше открил, че животът не е само битки с Нишките…
— Не го одобрявам, — каза Ф’лар. — Съвсем не искам да нарушаваме договора си с Древните. Но, изглежда друг начин да намерим Д’рам няма.
— Заливът е достатъчно далеч от Южния Уейр, — добави Робинтън, — а знаем, че Древните не обичат да се отдалечават много.
— Преди известно време се отдалечиха! — гласът на Ф’лар трепна от гняв. И Робинтън въздъхна, разбирайки, че още са далеч от пълно помирение с Бенден.
— Литол! — обърна се към Управителя Предводителят. — За малко да превиша пълномощията си. Ще ми позволиш ли да възложа на Джаксъм търсенето?