Литол поклати глава:
— Нека владетелят Джаксъм реши сам.
Ф’лар се намръщи. Не беше очаквал такова развитие на разговора. После се усмихна:
— Твоето решение, владетелю Джаксъм?…
С похвално, според мнението на Робинтън достойнство, момчето отвърна:
— Гордея се, че се обърнахте към мен за помощ, Предводителю.
— Предполагам, тук в холда нямате карта на Южния континент? — попита Ф’лар.
— Напротив, имаме, — отвърна Джаксъм и побърза да обясни: — Фандарел ни учеше да копираме карти…
Картите бяха, разбира се непълни. Ф’лар веднага позна в тях копията на тези, направени още от Ф’нор, когато той отведе драконите от първото люпило на Рамот на Южния континент, десет оборота назад, за да могат да пораснат до началото на Преминаването на Червената Звезда.
— Аз имам по-подробни карти — небрежно подхвърли Робинтън. Надраска бележка за Менолли, завърза я за нашийника на Зейр и го изпрати в Работилницата на Менестрелите.
— Искаш да кажеш, че той ще донесе картите? — недоверчиво и с леко презрение попита Ф’лар. — Брекки и Ф’нор ми надуха главата с приказките си за това колко са полезни…
— А, не. Те са прекалено важни. Подозирам, че Менолли ще помоли стражевия дракон да я доведе тук. — въздъхна Робинтън, съжалявайки, че в бележката забрави да спомене, колко важно е да използва гущерите — трябваше да се използва всяка възможност да се промени мнението на Предводителя.
Ф’лар изведнъж попита:
— Много ли си пътувал във времето, Джаксъм?
Момчето почервеня. Робинтън даже трепна, забелязвайки тънката линия на белега по бузата му. За щастие той седеше полуобърнат и ездачът не виждаше тази страна на лицето му.
— Аз… — промърмори Джаксъм, заекна и почервеня още повече. — Аз…
— Спокойно, момче, още не съм виждал нито един млад ездач, който да не използва този трик, за да успее да стигне някъде навреме. Просто искам да разбера доколко е развито чувството за време на Рут. Някои дракони въобще не го притежават!
— Рут винаги точно знае, в какво време се намира, — отвърна гордо Джаксъм. — Бих казал, че има най-добрата памет за време на Перн!
Ф’лар мълча доста дълго обмисляйки чутото. После попита:
— Пробвал ли си големи скокове във времето?
Джаксъм кимна виновно, хвърляйки поглед на Литол, но лицето на Настойника му беше безизразно.
— И никакви колебания по време на скока? Никакви прекалено дълги задръжки в Помежду?
— Не, Предводителю. А и какви трудности могат да възникнат, когато скачаш през нощта?
— Не съм сигурен, че те разбрах…
— Имам предвид уравненията на Уонзър. Ти беше в Работилницата на Ковачите, когато той ги представяше… — Ф’лар гледаше учудено, не разбирайки нито дума и момчето обясни: — Ако отчетем местоположението на основните звезди на небето, можем да дадем много точни ориентири…
— Особено при скокове нощем — промърмори Менестрелът. На него също не му беше дошло наум, че уравненията на Уонзър могат да се използват по такъв начин.
— Не бях се сетил за това. — каза Ф’лар.
— Това вече се е случвало — усмихна се Робинтън. — При това в твоя Уейр.
— Лесса беше изучила разположението на звездите на гоблена, преди да направи скока си в миналото, нали?
— В това време зад прозореца се разнесе шум от криле.
— Умно момиче, — прошепна Робинтън на Джаксъм. И каза: — Пристигнаха! — Кой? Менолли?
— Не, Предводителю, — тържествено каза Джаксъм. — Зейр, трите бронзови на Менолли и кралицата й. Вижте, за гърбовете им са завързани картите!
Зейр влетя пръв, пискайки учудено и сърдито. След него влетя и четворката на Менолли. Малката кралица закръжи из стаята, карайки се нещо на останалите. Зейр послушно кацна на рамото на менестрела, но останалите продължаваха да пищят и кръжат. Робинтън и Джаксъм неуспешно се опитваха да ги накарат да кацнат. Ф’лар наблюдаваше сцената с насмешка, а Литол, както обикновено — безстрастно.
Най-накрая, разбрал, че неговите безплодни опити да хване кралицата само разсмиваха предводителя, Джаксъм отчаяно повика дракона си:
— Рут! Кажи на Красавица, да спре да се паникьосва и да кацне на ръката ми!
Кралицата протестиращо писна, и все пак кацна, но на масата. След нея кацнаха бронзовите и Джаксъм внимателно свали картите от гърбовете им. Едва успя да го направи и те излетяха през прозореца. Красавица още веднъж изписка, сякаш каза на присъстващите, какво мисли за тях и също излетя. Зейр изчирика нещо с извинителен тон и скри главата си в косите на Робинтън.
— Както виждаш — каза той, когато в стаята настана спокойствие, — огнените гущери пристигнаха навреме.
— За пристигане, пристигнаха, но едва ги накарахте да дадат картите! — разсмя се ездачът — Много благодаря, но не желая половин ден да споря с тях за всяка донесена бележка!