— Това е защото Менолли я нямаше тук — намеси се Джаксъм. — Красавица не знаеше на кого може да се довери… Не се обиждай, Ф’лар.
— Аха, ето тази която ни трябва — измъкна един от листовете менестрелът. Разгъна го и помоли останалите да подредят другите листове. Прегънатите краища затиснаха с плодове и чаши.
— Изглежда, — тихичко отбеляза Литол, — че доста често вятърът те е издухвал от курса.
— И не само мен, — чистосърдечно си призна Майсторът. — Ето тук и тук използвах сведения, получени от жителите на приморските холдове — той посочи западната част на картата, където детайлно беше нарисувана сложната крайбрежна линия. — Това е работа на Идаролан и капитаните му. — Той се замисли дали да не разкаже за помощта, която оказаха на Идаролан, огнените гущери, но реши да бъде предпазлив и продължи:
— Торик и фермерите му изучават земите си. Доста подробно са нарисували тази част… — прокара пръста си по полуострова, където се намираше Уейра и прилежащите му територии.
— А къде са мините, от които Торик се снабдява с руда?
— Тук. — Робинтън показа маркирана гориста местност на запад от населените места и далеч от морето.
Ф’лар замислено прокара пръст по пергамента от мините до холда.
— А къде е твоят залив?
— В този район. — Робинтън показа място на картата, отдалечено от Южния Уейр, примерно на такова разстояние, както Руат от Бенден. — На тази брегова ивица има много малки заливчета… Не мога да кажа точно кой е, но е в този район.
— Прекалено общи указания. — промърмори Ф’лар. — На драконите ще им трябва нещо по-конкретно.
— Точно от залива се вижда конусовидна, напълно симетрична по форма планина. — Зейр беше там с мен и може да даде на Рут прекрасни ориентири. — менестрелът намигна незабелязано на Джаксъм.
— Рут може да вземе ориентири от огнен гущер? — учуди се Ф’лар. Източникът му се струваше крайно ненадежден.
— Вече го е правил, — отвърна момчето, и Робинтън забеляза в очите му усмивка. Интересно, къде ли бяха водили гущерите белия дракон?… Може би Менолли щеше да знае?
— Вие, какво! — внезапно попита Предводителят. — Да не сте направили заговор за възстановяване на добрата репутация на огнените гущери?
— Според мен сме се събрали да предприемем нещо, относно изчезването на Д’рам. — отвърна менестрелът с лек укор.
Ф’лар изхъмка и отново се наведе над картата.
— Всичко зависи от Рут, — продължи Робинтън. — По-скоро от това, дали огнените гущери от Южния ще искат да говорят с него.
— Ако не искат, можем да правим пробни скокове назад във времето, там в залива. — предложи Джаксъм.
— Ако, — поправи го ездачът. — успееш да намериш този който ни трябва.
Разговорът отново се завъртя около паметта на гущерите. Бенденският Предводител не искаше да се съгласи с това, че могат да си спомнят. Техните разкази Ф’лар смяташе за безплътни измислици, ако не и откъслечни остатъци от сънища. Робинтън възрази, че основата на въображението е паметта, а без нея всякакви измислици са невъзможни…и спорът се проточи чак до вечерта.
— Заседях се прекалено дълго, — каза Ф’лар. — Джаксъм, бъди много внимателен, когато ще скачаш във времето и в никакъв случай не подлагай на риск нито себе си, нито дракона. Ако не може да намериш залива, не си хаби силите, а се връщай веднага. А откриеш ли Д’рам, постарай се да отбележиш времето и мястото и веднага се върни в Бенден за да ми дадеш ориентирите. И още нещо, постарай се Д’рам да не те забележи. Не е необходимо да го безпокоим излишно…
— Мисля, че можем да се доверим на дипломатичността му. — обади се Робинтън, — неговото благоразумие е извън всяко съмнение…
Кой знае защо Джаксъм ужасно се смути и менестрелът побърза да му отвлече вниманието, като го накара да сгъне картите. А на тръгване го посъветва да се наспи добре и сутринта рано да се появи в Работилницата за водач.
Когато Мнемент и ездачът му доставиха Робинтън пред дома му, той се сбогува с тях, ограничавайки се само в рамките на обикновената учтивост. Нуждите на Перн бяха довели Предводителя на Бенден в Работилницата на Менестрелите. Това беше много добре. А бързането можеше само да навреди.
Майсторът гледаше след дракона докато се издигаше над стражевите скали, а когато изчезнаха в Помежду Зейр зае обичайното си място на рамото му. Изведнъж във въздуха изникна Красавица и се нахвърли на бронзовия със сърдити писъци. Той нищо не отвърна и Робинтън неволно се усмихна. Изглежда, Менолли нямаше търпение да чуе, как е свършило пътуването му. Разбира се, тя нямаше да му досажда с въпроси, но нищо не й пречеше да изпрати малката си кралица да разпита Зейр. Чудесно момиче, може би щеше да се съгласи да попътува малко с Джаксъм. Не беше споменал за нейното участие в приключението му в присъствието на Литол, тъй като много отдавна Ф’лар го беше предупредил да пази в тайна посещенията си на Южния континент. Само с Зейр, Джаксъм може да не намери точния залив, но с Менолли, която беше с него по време на бурята, нямаше да има проблеми. Но колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре…