На другия ден, когато менестрелът разказа на Джаксъм за допълнителните мерки, той леко се учуди, но изпита и явно облекчение.
— И запомни, младежо, това че с Менолли сме стигали чак толкова на юг не е за чужди уши. А и така случилото се плаване съвсем не бяхме го планирали.
Менолли се засмя:
— Аз те предупреждавах, че идва буря.
— О, да! Ако забеляза, от тогава винаги се доверявам на преценката ти за времето… — Менестрелът се намръщи, припомняйки си трите дни, когато лежеше повален на дъното на лодката от морската болест, а момичето държеше руля…
Той се отказа да им дава допълнителни напътствия, само се увери, че са се запасили с достатъчно храна от кухнята и им пожела да се завърнат с добри вести.
— За местонахождението на Д’рам? — правейки се на ударена попита Менолли. — Или за това, колко добре са ни помогнали огнените гущери?
— И за двете, непослушно момиче! Хайде тръгвайте!
Той не се реши да пита Джаксъм, защо токова го бяха смутили подмятанията за скоковете във времето и неговото благоразумие. А когато съобщи на Менолли решението си да я изпрати с него заедно с огнените си гущери, тя неочаквано се беше разсмяла и само поклати глава в отговор на въпроса му, какво толкова смешно има. Какво ли си бяха наумили тези двамата?…
Робинтън гледаше след белия Рут, който по спирали се издигаше в небето и мислено прехвърляше в ума си всичко, което би могло да му помогне да разбере отношенията между Джаксъм и Менолли. Добродушните шушукания, шеговитото изясняване „кой е по-важния“… Приятели, нищо повече. А Менолли би станала чудесна стопанка на холд Руат … стига наистина да бяха достатъчно привързани един към друг. Само, ако бяха…
Майсторът се наруга, за това, че е започнал да си вре носа чуждите работи и отново се върна към скучните си задължения на водач на гилдията…Така и така ги беше занемарявал достатъчно дълго.
Глава 10
Гилдията на Менестрелите — Южният континент,
вечер по времето на Уейр Бенден, 15.7.4
Когато Рут излетя от полянката, Джаксъм усети голямо облекчение, примесено с вълнение и вътрешно напрежение — както винаги преди голям скок в Помежду. Красавица и Дайвър седяха на раменете на Менолли, а Роки и Полл се бяха разположили на раменете на момчето. Именно те четиримата бяха съпровождали менестрелите в пътешествията им. Джаксъм така и не се решаваше да попита, какво са правили на Южния континент. Как да е, пътуването с лодка може да разбере, все пак Менолли беше морско чедо и отлично се справяше с платната, но да тръгнат неподготвени… Оставаше само да гадае, дали тя е споделила с Менестрела подозренията си, за ролята на Джаксъм при връщането на яйцето…
Те преминаха Помежду, първо към Нератския нос и направиха няколко кръгчета над него, за да могат Менолли и гущерите й да се концентрират върху заливчето. Джаксъм искаше да се върне във вчерашната вечер — беше изгубил няколко часа изчислявайки положението на звездите на Южното полукълбо. Но Робинтън го убеди да прибегне до този вариант само, ако Рут не може да се ориентира в картината, която ще му предадат Менолли и гущерите.
За голямо негово неудовлетворение, Рут заяви, че момичето му е дало много ясни ориентири. Така не му остана друг избор, освен да преминат Помежду.
Още с пристигането им го изненада атмосферата — въздухът беше нежен, чист и доста по-сух отколкото в Южния Уейр …тогава… Рут плавно се плъзна над малкия залив, предвкусвайки възможността да поплува. Пътеводният планински връх сияеше в далечината — безметежен и с удивително правилна форма.
— Бях забравила колко е хубаво тук, — въздъхна Менолли в ухото му.
Водата отдолу беше толкова прозрачна, че през нея можеше да се види дъното. А отпред се извиваше идеалният полумесец на белия плаж обрасъл с дървета отрупани с жълти и червени плодове.
Докато се снижаваха, момчето успя да забележи, че гората се простира като гъст килим до самото подножие на далечният връх. А от двете страни на залива имаше още две заливчета, не с толкова съвършена форма, но също така девствени на вид.