Рут заразмахва криле над пясъка и помоли ездачите си да слязат — нямаше търпение да скочи във водата. Джаксъм нежно го погали по носа:
— Давай! — и не можа да сдържи смеха си, когато белият дракон припряно се обърна и побягна към водата.
— Пясъкът е горещ, както на Люпилната площадка! — Менолли заприпка по нажежения пясък, към сянката.
— Е, не чак толкова. — Джаксъм тръгна след нея.
— Краката ми са чувствителни. — Менолли седна по дърветата. Огледа се и се намръщи с досада.
— Какво, никакви признаци ли няма? — попита момчето.
— От присъствието на Д’рам?
— Не, от огнени гущери.
Менолли отвори торбичката с храната:
— Доколко съдя по моите, след като се нахранят, което най-вероятно са направили тукашните сутринта, спят. Впрочем, докато не си седнал, бъди така добър и откъсни от онези червени плодове, от това дърво, там са по-узрели.
Сочните и узрели плодове щяха да стигнат за храна на цял холд. Джаксъм откъсна, колкото можеше да носи и ги домъкна под дървото. Той знаеше, че менестрелката много ги харесва. Рут се гмуркаше в залива, пляскаше с опашка и вдигаше вълни. Четирите огнени гущера шумно кръжаха около него.
— Сега има прилив, — каза Менолли. Отхапа част от червения плод и заби зъби в ароматната пълна със сок вътрешност. — Ох, колко е сладко! Джаксъм, защо тук всичко е толкова вкусно?
— Забраненият плод, предполагам, — усмихна се той. — Да не би приливът да влияе на появата на огнените гущери?
— Не зная. Но със сигурност Рут трябва да го направи…
— Значи, трябва да почакаме, докато му обърнат внимание?
— Така ще е най-лесно.
— А точно в тази част на южния дали има огнени гущери?
— Нима не съм ти казала? — Менолли се опита да имитира разкаяние. — Видяхме кралица в брачен полет. Бронзовите ми за малко да хукнат след нея. Да знаеш как ругаеше Красавица!
— Може би има още нещо, което сте забравили да ми кажете?
Менолли ехидно се усмихна.
— Старите ми спомени също предизвикват асоциации. Ако нещо ти потрябва, ще се опитам да си припомня.
Джаксъм само се усмихна в отговор. Беше толкова топло, че той свали летателното яке и шлема. Рут се наслаждаване на банята си и не бързаше да излиза от водата. Четирите гущера също се гмуркаха и пищяха възбудено.
Ставаше все по-горещо. Белият пясък отразяваше слънчевите лъчи, вълните топъл въздух проникваха под сянката на дърветата. Джаксъм не можеше вече да гледа равнодушно прозрачните морски вълни, смъкна панталоните и ризата, и хукна през горещия пясък към водата. Не успя да се отдалечи и на една драконова дължина, когато след него скочи и Менолли.
— Само да не изгорим на слънцето, — каза тя. — Миналия път така здраво изгорях, че кожата ми се смъкваше на ленти, като на пещерна змия!
Рут изплува до тях продуха ноздрите си и едва не ги потопи с един размах на крилете си. Добре, че бързо протегна опашката си за която двамата се хванаха смеейки се.
Когато, уморени и щастливи се измъкнаха на брега, Джаксъм се загледа в Менолли. Менестрелката беше по-стройна от Корана — с по-дълги крака и не толкова пълна в бедрата. А и се движеше толкова грациозно, че момчето не можеше да откъсне очи от нея. Тя облече ризата без ръкави, обу панталонки, срязани малко над коленете и се захвана да суши късо подстриганата си коса. Джаксъм повече я харесваше, когато беше с дълга коса, но на нея вече често и се налагаше да лети върху дракони — трудно е да скриеш такава коса под летателен шлем.
Двамата изядоха по един голям жълт плод, такива момчето никога не беше опитвало, а и в устата му все още беше солено от морската вода.
Рут най-накрая излезе от водата и се изтръска, измокряйки ги от глава до пети.
„Бързо ще изсъхнете,“ — отвърна той на протестите им. — „Тук е горещо като в Керун.“
Джаксъм бързо погледна към Менолли, сякаш тя би могла да чуе невнимателното подмятане на дракона. За негово успокоение тя си имаше друго занимание — ругаеше и се отърсваше от мокрия пясък.
— Не е проблема във водата — каза той на дракона си, преди да се изтегне под дебелата сянка. — А в това, че целите ни засипа с пясък. Нямаш съвест и това си е.
Рут се изтъркаля в сухия, чист пясък и блажено замря на слънцето. Уморените огнени гущери тихичко чуруликайки се настаниха около него.
На Джаксъм му мина мисълта, че трябва да остане буден в случай, че се появят някои от местните гущери. Но умората, храната, слънцето и чистият въздух си казаха думата — и той заспа.
„Не мърдай, — разбудиха го мислите на Рут. — Имаме си гости“.
Джаксъм лежеше на хълбок, сложил лявата ръка под бузата си. Бавно отвори очи и потърси с поглед дракона. На пясъка до него седяха три бронзови, четири зелени, син и две кралици. На никой от тях нямаше нашийници или цветни маркери. Докато момчето ги оглеждаше, долетя кафяв и кацна до една от кралиците. Те докоснаха носовете си, а после изпънаха шии и заразглеждаха Рут. Главата на дракона лежеше на пясъка, точно пред тях, а клепачите му бяха едва едва отворени.