— Джаксъм, почакай! Не бързай…
Шумът от крилете на Рут заглуши гласа на Менолли. Момчето се усмихна, гледайки как тя в безсилен гняв скача по пясъка. Съсредоточи се върху времето където искаше да се пренесе: в нощта, преди разсъмване и Червената Звезда да е далеч на изток — блед зловещо-розов пламък, все още не готов да изсипе своето зло върху нищо неподозиращия Перн… И все пак последната дума беше на Менолли — в мига преди да преминат Помежду, Джаксъм усети, как една гъвкава опашка се увива около врата му.
Миговете в леденото нищо на Помежду течаха безкрайно дълго. Мъртвият студ, пронизваше кожата и влизаше в тялото му. Джаксъм стискаше зъби, очаквайки това изпитание да продължи още дълго, но внезапно се появиха в хладното утринно небе, където ниско над хоризонта гореше Червената Звезда.
— Можеш ли да почувстваш Тирот? — попита момчето. Не можеше да види нищо в сивия сумрак на настъпващия ден — много обороти преди неговото раждане.
„Спи, — каза Рут. — И човекът спи. Тук са“.
Изпълнен с възторг, Джаксъм каза на Рут да се върне обратно, но малко по-късно от тяхното излитане. Той си представи слънцето, висящо ниско над гората. А малко по-късно наистина го видя там, когато Рут закръжи над малкия залив.
Не успя веднага да намери Менолли на брега. Но изведнъж край него се появиха Красавица и двата бронзови — оказа се, че с него в Помежду е пътешествал Роки. Гущерите вдигнаха ужасна врява и от гората излезе Менолли. На Джаксъм му беше ясно, че тя е бясна преди да се доближи до него. Тя го стрелкаше със свирепи погледи, докато Рут кацаше опитвайки се да не издуха пясък върху нея, а после застана до дракона и скръсти ръце.
— Е!?
„А тя е красива — помисли си Джаксъм. — Как и блестят очите!“
— Д’рам е там, — каза той. — Двадесет и пет оборота назад. Водих се по Червената Звезда.
— Добре поне, че си се сетил да използваш постоянен ориентир… Ти имаш ли представа, че изчезна за няколко часа, неизвестно къде?
— Но ти знаеше, че с мен всичко е наред! Нали с мен беше Роки…
— Нищо не знаех! Ти изчезна толкова далеч, че Красавица не можеше да се свърже с него! — Менолли размахваше ръце и не можеше да намери думи от възмущение. — Можеше да попаднеш на тези хора, които са виждали тукашните огнени гущери. Ти можеше да сбъркаш в сметките и въобще да не се върнеш!
— Извинявай! Виновен съм. — Джаксъм искрено се разкайваше. — Просто не си спомних, кога точно отлетяхме. И се застраховах, да не би случайно да се сблъскам със себе си.
Момичето малко по малко се успокояваше:
— О я върви… със своите застраховки…Едва не пратих Красавица да доведе Ф’лар!
— Толкова ли се разтревожи?
— А, всъщност не! — Менолли вдигна багажа си, облече летателното яке и сложи шлема. — Ако случайно те интересува — намерих останките от бараката на Д’рам, ето там до ручея. — Тя подметна вързопчето към Джаксъм, ловко се изкачи на гърба на Рут и се огледа за гущерите си. — Къде пак изчезнаха?
Повика ги — момчето едва успя да се наведе и над главата му припляскаха малки криле. Менолли бързо ги разположи — Красавица и единия бронзов при нея, останалите по раменете на Джаксъм.
Когато се появиха над Бенден и Рут весело изпя името си, гущерите изпаднаха в объркване и жално запищяха.
— Бих искала да ви взема с мен в уейра Кралицата, — каза Менолли. — Но се страхувам, че няма се приеме много добре. Така че, хайде, марш при Брекке!
Но едва изчезнаха, когато стражевият дракон изрева, изпъна шия и разтвори криле. В очите му с червени пламъци заблестя ярост.
Джаксъм и Менолли се стреснаха от това неочаквано посрещане, огледаха се и видяха цяло ято огнени гущери, което ги следваше.
— Те ни следват от Южния! Рут, кажи им да се махат веднага.
Ятото изчезна.
„Искаха само да разберат, откъде сме пристигнали“, — огорчено каза Рут.
— В Руат, могат да идват когато си поискат. Но тук не!
„Те няма да се върнат, — натъжено отвърна Рут. — Уплашиха се…“
Ревът на стражевия дракон разтревожи целия Уейр. Джаксъм и Менолли съвсем се отчаяха, когато видяха, как Мнемент се надига от своя корниз. Дочу се и ревът на Рамот. Докато се приземиха на дъното на Чашата, ревяха вече половината дракони, а до Мнемент се появиха Лесса и Ф’лар.