— Е, сега вече се насадихме, — измърмори Джаксъм.
— Няма страшно, — каза Менолли. — Носим добри вести, значи мъмренето ще ни се размине…Съсредоточи се върху това
— Прекалено съм уморен за да се съсредоточавам върху каквото и да е. — Сърбеше го цялата кожа. От пясъка или от слънцето…Във всеки случай не се чувстваше много добре.
„Много съм гладен…“ — каза Рут, поглеждайки към оградената площадка за хранене.
— Не се сърди, но не мога да те пусна да ловуваш тук. — въздъхна Джаксъм. Потупа приятеля си по шията и виждайки, че Предводителя и Стопанката на Уейра ги чакат, подръпна панталоните си и подкани Менолли да побързат.
Не успяха да направят и три крачки, когато Мнемент обърна грамадната си глава към Ф’лар и Лесса. Двамата размениха няколко думи и заслизаха по стълбите.
„Мнемент — е добър приятел, — каза Рут. — Разрешиха ми да се нахраня тук!“
— Нека Рут се нахрани, Джаксъм! — долетя гласът на Ф’лар. — Целият е посивял от глад!
Цветът на Рут действително преливаше в сиво. Дори и момчето се чувстваше така — възбудата и възторга от успеха съвсем изчезнаха и на тяхно място се появи апатия. С облекчение пусна белия дракон на площадката за хранене.
Вече се приближаваше до предводителите, когато усети, как коленете му необяснимо омекнаха и той залитна към Менолли. Момичето веднага го улови за лакътя.
— Какво му стана? Да не е болен? — Ф’лар вече бързаше да и помогне.
— Скочи двадесет и пет Оборота назад във времето за да намери Д’рам. А после обратно! Съвсем е изнемощял.
Това бяха последните думи, които Джаксъм чу. Когато се свести, откри че някой държи под носа му флаконче с гадна миризма. Главата му веднага се проясни и той се дръпна назад, спасявайки се от вонята. Оказа се, че седи на стъпалата на кралския Уейр. Менолли и Ф’лар го поддържаха от двете страни, а пред себе си видя Манора и Лесса. Всички изглеждаха много развълнувани.
На площадката за хранене тънко изписка уер и млъкна, разкъсан от ноктите на Рут. Удивително, но Джаксъм веднага се почувства по-добре.
— Изпий това без да бързаш. — нареди Лесса, слагайки в ръката му топла чаша. Горещият бульон ухаеше апетитно на билки. Джаксъм изпи две глътки и отвори уста, готов да разказва, но Лесса го накара да го допие.
— Менолли вече ни каза най-важното. — Погледът на Стопанката на Уейра беше неодобрителен. — Включително и това, че си отсъствал половин ден, заради което едва не се е побъркала от тревога. Но я кажи как се досети да се върнеш в миналото на двадесет и пет оборота? Не-не, не отговаряй. Пий. Станал си направо прозрачен, а не искам да си имам работа с Литол, ако падне и косъм от главата ти заради това безумно пътешествие… — Тя му метна изпепеляващ поглед. — Е, аз разбира се се притеснявах за Д’рам, не не дотолкова, че да рискувам и късче от кожата на Рут в търсенето му. Не съм и във възторг от участието на огнените гущери… — погледът на Лесса вече изпепеляваше и Джаксъм и Менолли. — Все още мисля, че те са крилати безсрамници и паразити. Вечно се пъхат където не са ги канили. Предполагам, че това ято немаркирани гущери ви е последвал от Южния? Никога няма да позволя…
— Не съм в състояние да им забраня да следват Рут. — Джаксъм беше прекалено изморен за да бъде предпазлив. — Мислите ли че не съм пробвал?
— Не се съмнявам, че си опитвал, — омекна Лесса.
От площадката за хранене се дочу изплашен писък на уерр. Ру пикира над птиците и хвана втори самец.
— Виж го колко е прецизен. — с одобрение отбеляза Лесса. — Не гони цялото стадо до изнемога, както някои други, а избира най-вкусния. Е, Джаксъм, можеш ли да станеш? Струва ми се, че ще е по-добре да прекараш нощта тук. Менолли, изпрати някой от твоите нещастни гущери за да съобщи на Литол. А и Рут ще трябва да смели вечерята си. Няма да позволя на смъртно уморено хлапе да пътува Помежду на също толкова уморен и преял дракон.
Джаксъм се изправи на крака:
— Благодаря ти Стопанке, вече се чувствам добре.
— Да, виждам как едва стоиш прав — усмихна се Ф’лар и здраво хвана момчето през кръста. — Хайде във Уейра.
— А аз ще му донеса храна, — обеща Манора — Хайде Менолли, ела да ми помогнеш, а и тъкмо ще изпратиш съобщението.
Менолли се поколеба, явно искаше да остане до Джаксъм.
— Спокойно момиче! — усмихна й се Лесса. — Даже няма да му се карам, той едва стои на краката си. Ще си запазя мъмренето за после. Сега изпрати съобщение до Руат и после ела при нас в Уейра.
Джаксъм се опита да откаже помощта, но двамата Предводители не го оставиха и добре, че го направиха — докато стигнат до най-горното стъпало той едва ли не висеше в ръцете им. Те го вкараха вътре, а Мнемент го проследи със съчувствен поглед.