Джаксъм идваше тук не за пръв път и влизайки в жилищното помещение се запита, докога в Уейра на Рамот ще го преследва чувство за вина. Ами ако Рамот чуваше мислите му?… Но не: когато грижливо го сложиха в креслото, кралицата само лениво го погледна с очи, преливащи като скъпоценни камъни и никак не се обезпокои.
Между другото Лесса успя да го завие в мъхесто одеало, мърморейки нещо за простудите, които лесно може да лепне човек след такова изтощение И изведнъж замръзна, хвана брадичката му и прокара пръст по белега, оставен от Нишката.
— Ще ми е интересно да разбера, владетелю Джаксъм, откъде успя да се сдобиеш с това? — попита тя рязко.
Погледът и беше такъв, че Джаксъм не смееше да мигне.
Ф’лар тъкмо носеше към масата вино и чаши и резкият тон го накара да се разтревожи.
— С какво се е сдобил? Аха, виждам, младежът е учил дракона си да дъвче огнен камък, но е забравил да го научи как да избягва Нишките…
— Струва ми се, беше решено, че той ще остане владетел на Руат!
— Струва ми се, ти обеща да не му се караш — Ф’лар намигна на Джаксъм.
— За скоковете във времето — да. Но това… е съвсем друго нещо!
— Дали? — попита Предводителят. — Помня едно младо момиче, чиято мечта беше да лети на своята кралица.
— Моите полети не бяха така опасни. Той можеше…
— Той вече се е научил! Нали така, Джаксъм? За избягването…
— Да, Предводителю… Н’тон ме взе във Уейр Форт заедно с останалите момчета…
— А защо никой не ми каза. — Лесса все още беше ядосана.
— За обучението му отговаря Литол. Ако беше счел за нужно да ни се оплаче, че подопечният му се е наранил, щеше да го направи. А що се отнася до Рут — той попада под юрисдикцията на Н’тон. И отдавна ли се обучаваш там, младежо?
— Отскоро. Помолих Н’тон защото…е… — Съвестта не даваше на Джаксъм да излъже, но Лесса в никакъв случай не трябваше да разбере за ролята му при връщането на яйцето. Какво да прави сега?…
Ф’лар го спаси:
— Защото Рут е дракон, а драконите трябва да дъвчат огнен камък и да се бият с Нишките, нали така? — той повдигна рамене и се обърна към Лесса. — Нима си очаквала друго? В него, както и в теб тече Руатска кръв. Добре момче. Внимавай занапред да държиш кожата на Рут здрава…твоята също.
— Все още не сме били на боен полет. — каза Джаксъм.
Ф’лар приятелски го тупна по рамото:
— Стига се надува! Лесса, Литол е възпитал момчето както трябва! Един път си е подложил физиономията, значи втория път ще бъде по-ловък. Рут също ли пострада?
— Да! — Джаксъм сякаш отново преживя страданията на приятеля си и страха си за него.
Ф’лар се разсмя и размаха пръст срещу Лесса, която все още гледаше сърдито:
— Хайде стига! Сега вече трябва да си убедена, че той никога повече няма да рискува. Предполагам драконът ти не е бил сериозно ранен, или се лъжа? Нещо отдавна не съм ви виждал.
— Не, — бързо отвърна Джаксъм. — Всичко отдавна зарасна, даже и белег не остана…там на левия крак.
— Това не ми харесва много, — каза Лесса.
— Искахме да поискаме за вашето разрешение Стопанке — леко поизкриви истината момчето, — но точно тогава се станаха някои събития…
— Е и… — започна тя.
— Е и, надявам се че разбираш, — подхвана Ф’лар, — че именно сега в никакъв случай не трябва да се нараняваш сериозно! Не можем да допуснем, един от най-главните холдове да стане предмет на раздор.
— Разбирам това Предводителю.
— А също се страхувам, че няма да избързваме с твоето утвърждаване за Владетел…
— Не искам Литол да се маха, Предводителю! За нищо на света…
— Такава вярност ти прави чест момче, макар че положението ти в момента е меко казано двусмислено. Да търпиш и да чакаш никога не е лесно, но понякога усилието се възнаграждава…
Джаксъм се смути от погледите, които си хвърлиха предводителите.
— Днес, — продължи бронзовият ездач, — ти прояви находчивост и изобретателност, макар че, ако знаех предварително какво ти се върти в главата, щях да ти дам точни инструкции. — Лицето на Ф’лар беше сурово, но Джаксъм въпреки волята си се усмихна, когато Предводителят поклати глава. — Цели двадесет и пет оборота!
Лесса изхъмка.
— Точно за това си помислих Лесса, спомних си твоите скокове — каза Джаксъм и като видя учудването й поясни: — Когато доведе Старовремците, вие сте се движели на скокове от по двадесет и пет оборота. Помислих си, че Д’рам вероятно се е върнал с такъв интервал. Това му дава добър запас от време преди Преминаването — може да не се тревожи за нишки…