Ф’лар одобрително кимна, и даже Лесса, леко омекна.
Рамот обърна глава към входа.
— Носят ти храна, — усмихна се Лесса. — Добре, прекратяваме всякакви разговори, докато не се нахраниш. Вземи пример от Рут — Рамот казва, че току що е разкъсал трети уер.
— Само не си мисли да се вълнуваш за някакви си птици. — каза Ф’лар, като видя как момчето потръпна при споменаване на лакомията на приятеля му. — Спокойно, ще остане храна и за другите дракони.
Влезе Менолли, задъхана от изкачването по стълбата, и съдейки по капките пот по челото й — от бързане.
— Та тук има храна за цяло бойно крило, — каза Лесса виждайки подноса.
— Манора каза, че е време за вечеря. — отвърна Менолли. — Защо да не хапнете тук в уейра?
Ако сутринта някой беше казал на Джаксъм, че ще вечеря в компанията на Предводителите на Бенден, той щеше да го посъветва да потърси помощта на някой лечител. Но той не можа да седне на масата, преди да се види с Рут, въпреки успокоителните съобщения на Рамот и Мнемент. Накрая Лесса му разреши да излезе на корниза и да погледне белият дракон, който си чистеше ноктите до езерото. След като се върна на масата, момчето забеляза, че трепери от слабост и наблегна на печеното месо за да възстанови силите си.
— Я повторете, какво са казали онези огнени гущери за хората. — нареди Ф’лар, когато привършиха вечерята.
— От гущерите трудно може да вземеш каквото и да е обяснение. — каза Менолли. — Когато Рут ги попита дали си спомнят хора, те така се развълнуваха, че от техните съобщения трудно можеше да се разбере нещо. Освен това предаваха картини от които също нищо не можеше да се разбере.
— Защо, да не би да се различаваха? — въпреки неприязънта си към гущерите Лесса се заинтересува от разказа.
— Работата е там, че всяка група гущери обикновено предава някакъв образ, — каза Менолли, и Джаксъм затаи дъх: нима ще е толкова безразсъдна, че ще спомене яйцето?… Но момичето продължи: — Ето, например, когато се отзоваха на полета на Кант към Червената Звезда и неговото падане…А когато аз пратя някъде моите, получавам от тях образи на места където са били. При това сякаш си усилват спомените взаимно.
— Хора, — замислено каза Ф’лар. — Може би са имали предвид хора, живеещи в някоя друга част на Южния? Континентът все пак е огромен…
— Ф’лар! — рязко го прекъсна Лесса. — Първо — не забравяй, че не се занимаваме с изследвания на Южния. И второ — ако наистина там живееха хора, рано или късно щяха да срещнат Ф’нор или разузнавачите на Торик. Не говоря по-достоверни признаци от спомените на някакви си гущери!
— Сигурно си права! — каза така разочаровано Ф’лар, че Джаксъм си помисли, че никак не е лесно да бъдеш Предводител на Бенден и Пръв ездач на Перн.
В последно време младежът се убеждаваше не веднъж, че много неща се оказваха не такива, каквито изглеждаха на пръв поглед. Във всяко нещо след внимателно вглеждане се виждаха скрити граници. Тъкмо си се добрал до целта и изведнъж се получава не това, което си си мислел. Ето например — обучението му на дракона да бълва огън. Сега тренираше с младите ездачи на Н’тон, но от това не му беше кой знае колко добре — ще полети в бойно крило, но ще трябва да лети най-високо от всички, за да не могат да го познаят жителите на холда.
— Работата, Джаксъм е там, че ние, — Ф’лар посочи Лесса, себе си и с жест обхвана целия Уейр, — имаме нещо предвид за Южния, — преди господата владетели да почнат да го късат на парчета за своите младши синове — Той отметна кичур от челото си. — Древните ни дадоха доста ценен урок. А аз от своя страна зная, в какво се превръща един Уейр в дългия Интервал между Преминаванията. Ние добре се потрудихме — разселихме защитаващи земята личинки. За следващото преминаване на Червената Звезда целият Северен континент ще получи надеждна защита. Във всеки случай, няма да се боим, че Нишките ще се заровят в почвата. И, ако в миналото ездачите се струваха на холдерите паразити, то сега със сигурност ще се появят основания за това.
— Хората винаги са се чувствали сигурни когато виждат драконите да горят Нишките! — възрази Джаксъм, въпреки, че съдейки по лицето му, Ф’лар не се нуждаеше от утеха.
— Така е, но бих предпочел бъдещите Уейрове да спрат да зависят от щедростта на холдовете.
— Значи ти е нужен Югът!
— Не целия! — каза Ф’лар, а Лесса доуточни:
— Само най-добрата му част.
Глава 11
Уейр Бенден;
ранно утро в Главната зала на Гилдията менестрелите;