обяд във фермата на Фидело, 15.7.5
Джаксъм и Рут прекараха нощта в един от празните уейрове, но на Рут не му беше удобно в каменното ложе, предназначено за обикновен, голям дракон. Момчето се принуди да събере завивките си и се свие до топлия драконов хълбок. Стори му се, че почти веднага започнаха да го събуждат, измъквайки го от уютното небитие, с което така не му се искаше да се разделя.
— Знам, че ти се спи, — достигна до съзнанието му гласът на Менолли. — Но ще се наложи да станеш. И освен това, ако още малко полежиш в тази поза, ще си изкривиш врата…
Джаксъм отвори очи и видя над себе си Менолли — нагоре с краката. Красавица внимателно го оглеждаше, хванала се със задните лапки за рамото на момичето, а с предните се подпираше на гърдите й. Той почувства как Рут се размърда.
— Хайде, ставай! Донесох ти клах, — обяви влязлата Миррим. — Ф’лар иска да тръгне веднага, следователно Мнемент трябва да си поговори с Рут.
Менолли важно намигна на Джаксъм, обърната настрани, така че Миррим да не забележи. Момчето мислено застена: никак не му се отдаваше да запомни, какво и на кого може да говори, и кое да пази в тайна. А после застена и на глас, защото вратът му се беше схванал.
Рут едва едва повдигна вътрешния си клепач, недоволно гледайки към ездача си.
„Още не съм си починал. Искам да спя…“
— Нищо не може да се направи, ще трябва да ставаш. Мнемент иска да говори с теб.
„А защо не говори с мен снощи?“
— Защото, доколкото разбрах, през нощта е могъл да забрави нещо.
Рут повдигна глава.
„Нямаше да забрави. Той е най-големия дракон на Перн!“
— Той те пусна да се нахраниш на неговата площадка за хранене, ето и за това го харесваш. Само че сега си му нужен, така че стига си се излежавал. Не се ли събуди най-сетне?
„Щом разговарям с теб, значи не спя!“
— Браво! — каза момчето и се измъкна изпод одеалото. Загърна се в топлата шуба и се замъкна към масата, където Миррим и Менолли вече го чакаха. Горещият клах изпускаше забележителен аромат. Джаксъм благодари на момичетата и се поинтересува дълго ли е спал.
— Сега е средата на утрото по Бенденско време, — отвърна Менолли. Лицето и беше безпристрастно, но очите й заблестяха, когато леко наблегна на последните две думи.
Джаксъм кимна. За гърба му Рут се протягаше, въздишаше и мърмореше, готвейки се да излезе от уейра
— Къде се сдоби с този рана? — с обичайната праволинейност попита Миррим Наклони се и леко прокара пръста си по белега, стиснала устни с явно неодобрение на такова, от нейната гледна точка уродство.
— Това ли? Ами…когато учих Рут да дъвче огнен камък. В Уейр Форт. — отвърна Джаксъм, оставяйки нарочно пауза за времето, както той забеляза Миррим набираше въздух за следващата забележка.
— А Лесса знае ли? — Миррим направи ударение на последните думи?
— Аха, — отвърна момчето небрежно.
Но от Миррим, човек не беше лесно да се отърве
— Никога не съм имала високо мнение за Н’тоновия наставник на младите ездачи. — презрително изсумтя тя, — нищо чудно, че неговите ученици се сдобиват с подобни украшения…
— Е, той няма нищо общо, — измуча Джаксъм с пълна уста с хляб.
— Представям си как ти се е накарал Литол! Ти имаш задължения пред холда и в никакъв случай не трябва да се рискуваш…
Джаксъм енергично заклати глава. За какво й трябваше на Менолли да влачи това плямпало със себе си
— И въобще не виждам защо ти е, — продължи тя. — Нали няма да се сражаваш на Рут.
Джаксъм замалко да се задави:
— Работата е там, че аз смятам да се сражавам на Рут
— Той даже вече се е бил. — Менолли кимна към неговия белег на рамото. — Слушай, Миррим, затвори си устата и дай на мъжа да се наяде спокойно.
— На мъжа?! — Миррим вложи в тази дума убийствена насмешка и прониза Джаксъм с унищожителен поглед.
— Да! — раздразнено проговори Менолли. — Ако твоята Пат в най-скоро време не литне в брачен полет, ти ще се скараш с целия Уейр!
Джаксъм удивено се обърна към Миррим и видя, че лицето й се заля с гъста червенина.
— Аха, значи Пат е готова да излети в брачен полет! Всичко е ясно — възкликна той, виждайки смущението й. — Пат вече изрази ли благосклонността си към някого? Ау, само погледнете, как почервеня! Не мислех че ще доживея деня в който Миррим ще си глътне езика. Надявам се че това ще бъде най-безумният полет от времето когато Мнемент е догонил Рамот за пръв път.
Очите на момичето се свиха от яосат [?], тя здраво сви юмруци и избухна:
— Във всеки случай моята Пат ще я догонят. А ти със своя бял недорасляк, никога няма да разбереш какво е!
— Миррим! — Резкият вик на Менолли я накара да трепне, но лошото беше вече свършено: думите й заседнаха в съзнанието на Джаксъм, като хладно острие. Той мълчаливо я гледаше, опитвайки се да намери достоен отговор.