— Прекалено много се вживяваш, Миррим, — говореше междувременно Менолли. — Знаеш ли какво, разкарай се от тук!
— Нямам и намерение да оставам. А ти Менолли, сама слизай от този уейр. Както искаш така и слизай! — и Миррим избяга от стаята.
— Черупки! Всички ще въздъхнат спокойно, когато зелената й най-после полети. Съдейки по държанието й, това може да стане днес. — Менолли говореше небрежно, добродушно присмивайки се над изблиците на приятелката си.
Джаксъм едвам преглътна — устата му беше пресъхнала.
Опита се да прикрие чувствата си заради Рут. Погледна към приятеля си, но видя, че белия дракон все още се прозяваше, разтърсвайки криле. Оставаше да се надява, че не се е вслушвал внимателно в разговора. Момчето се наклони към Менолли:
— Знаеш ли за… — той кимна с глава към Рут. — нещо, което аз не знам?
— За Пат? — момичето предпочете да изтълкува погрешно въпроса му. — Какво, ти не си ли виждал, как се държи ездач, чийто дракон се е разгонил? Миррим е класически случай!
„Пат е напълно пораснала“, — дълбокомислено отбеляза Рут. Джаксъм застена и прикри очите си с длан. Трябваше да запомни, че от дракона е безполезно да се опитва да скрие каквото и да е.
Менолли го докосна за ръката очаквайки обяснения.
Джаксъм я погледна в очите и запита Рут:
— Би ли искал да догониш Пат?
„Защо? С нея сме летели над Телгар и аз винаги съм я изпреварвал. Тя не е толкова подвижна като мен!“
Джаксъм съвсем точно предаде отговора му, опитвайки се да предаде и учудения му тон. Менолли се разсмя:
— Ох, бих искала Миррим да чуе това! Със сигурност щеше да си затвори устата задълго.
„Мнемент иска да говори с мен“, — много почтително каза Рут. Вдигна глава и се обърна към корниза на който седеше Най-Големият.
— И все пак знаеш ли, нещо такова, което аз не знам?
— За Рут? — свирепо прошепна Джаксъм, хвана Менолли за ръката и я притегли към себе си.
— Ти сам чу, какво ти каза. — Менестрелката го гледаше весело. — Той все още не се интересува от самки, като другите. Нека да разсъждаваме логично, както са ни учили. Рут е малък и вероятно съзрява по-бавно от другите дракони.
— Имаш предвид, че той никога няма да съзрее за брачни полети?
Менолли го гледаше право в очите. Джаксъм очакваше съжаление или измъкване от въпроса, но тя внезапно попита:
— Дарява ли те Корана с истинско наслаждение?
— Да…да.
— Виждам, че си разстроен, но според мен е напразно. От никого не съм и чувала дума, че Рут е непълноценен. Той просто е друг. Не като всички. Разбираш ли?
„Разказах на Мнемент за всичко, което искаше да знае“ — намеси се Рут. — „Те сега тръгват. Как мислиш, може ли да се изкъпя в езерото?“
— Нима не се наплува до насита вчера в залива?… — за собствено учудване и облекчение, Джаксъм отвърна на дракона съвсем спокойно.
„Това си беше за вчера! От тогава успях да ям, да поспа, при това на прашни камъни. Мисля, че и на теб няма да е излишно да се измиеш…“
— Добре, добре, — почти извика Джаксъм. — Хайде тръгвай. Само внимавай Лесса да не те свари в компанията на огнени гущери.
„А кой ще ми почисти гърба?“ — укорително попита Рут и слезе от каменното ложе.
— За какво става въпрос? — заинтересува се Менолли.
Изражението върху лицето му я разсмя.
— Иска някой да му изтрие гърба.
— Ще ти изпратя моите приятели Рут, когато се добереш до езерото. Там Лесса няма да ги види.
На половината път към изхода Рут неочаквано спря и наклони глава сякаш се вслушваше в нещо. После изпъна шия и уверено закрачи напред.
„Мнемент отлетя, — съобщи той. — А заедно с него и Рамот. Значи мога да се изкъпя, както трябва с огнените гущери, които да ми почистят гръбните гребени.“
Гласът на дракона излъчваше такова самодоволство, че Джаксъм не се сдържа и се разсмя.
— Извини ме заради Миррим, — каза Менолли. — Просто без Пат нямаше как да се добера до тук. И без нея, разбира се.
Джаксъм отпи от клаха.
— Мисля си, че можем да и простим, щом Пат е в такова състояние,
— На нея винаги и прощават. — ядно отбеляза Менолли.
— Какво?
— Миррим вечно пуска най-възмутителните коментари и…
Внезапна мисъл накара Джаксъм да я прекъсне на половината дума:
— Как мислиш, дали пък не е могла да се добере до яйцата на Люпилната площадка? Знам, че се кълне че не го е правила, но нали не беше в групата която трябваше да впечатва?…
— Точно така, както и ти… Е, я не се надувай, Човек не може малко да те подразни… Не мисля, че тя се е опитвала да въздейства на Пат, когато е била още в яйцето. Беше доволна и само от гущерите си. А тя има цели три! Освен това, сам знаеш колко беше ядосана Лесса, когато тя впечата Пат. Ако някой беше видял Миррим да приближава яйцата, щеше да каже. Вярно, че Миррим няма чувство за такт, трудна е по характер, може да изкара всеки от кожата му, но няма да си криви душата. Ти беше ли на това Излюпване? Не? А аз бях. Представи си Пат, която едвам стъпва и се спъва в собствените си крака, минава през цялата площадка и спира пред мястото, където седи нашата Миррим и плаче така, че сърцето ти се къса. И даже не гледа към претендентите, които са на площадката. Най-накрая Ф’лар разбра, че й трябва, някой от зрителите. И това се оказа Миррим. Най-странното е, че огнените гущери въобще не протестираха. Не, по-скоро тяхното впечатване беше предопределено. Както твоето с Рут. И съвсем не така, както стана с последния ми гущер. Тогава черупката му се счупи в ръцете ми точно, когато предавах яйцето на един от незаконните синове на лорд Грока. Владетелят не ме обвини, а момчето получи зелена. Само като си помисля, че можеше да впечата бронзов. Но той и без друго щеше да му избяга.