Джаксъм посочи момичето с пръст.
— Все се измъкваш от въпроса ми. Какво криеш? Какво знаеш за Рут, което аз не знам?
Менолли отново го погледна право в очите.
— Не знам повече от теб. Ти сам каза преди минута — Рут възприе новината за брачния полет на Пат с ентусиазма на момченце, което са помолили да напълни светилниците…
— Но, това съвсем не означава…
— Точно това ти казвам, нищо не означава, така че си прибери обратно възраженията. Рут расте по-бавно. И за какво се безпокоиш толкова…особено сега, когато си имаш Корана.
— Менолли!…
— Не избухвай моля те, че ще си нарушиш храносмилането. — момичето го хвана за ръката над лакътя и здраво го стисна. — Въобще не се опитвам да си пъхам носа в работите ви с Корана. Просто коментирам, макар че от твоята гледна точка сигурно е едно и също…
— От моята гледна точка, работите на холд Руат въобще не засягат менестрелите. — изръмжа Джаксъм през зъби. Той можеше да каже още много, но се сдържа.
— Работите на младия Джаксъм, владетеля на Руат — естествено, не, — отвърна Менолли. — Но работите на Джаксъм, ездачът на белия Рут — даже много!
— О, да това са съществени разлики, — иронично подхвърли момчето.
— Точно така! — гласът на Менолли беше напълно сериозен. — Когато Джаксъм влияе на събитията, случващи се на Перн, как менестрелите да не проявят интерес към него?
Джаксъм мълчаливо я гледаше и се чудеше, как така тя не отвори и дума за историята с яйцето. После улови в погледа й нещо странно, предупреждаващо, сякаш поради някаква причина тя не искаше той да си признава.
— Ти трябва да играеш много роли — продължи тя с предишната сериозност. — Владетел на холд, за когото никой не трябва да предявява претенции, ездач на необикновен дракон, и най-вече юноша, все още неизяснил си, какъв иска да стане. А на теб ти стигат и това и другото и всичко останало. И не трябва изменяш на никого, включително и на себе си.
— Чие мнение чувам в момента — изхъмка Джаксъм. — На менестрелката? Или просто на Менолли-на-всяко-гърне-похлупак?
Момичето повдигна рамене и изкриви устни.
— Отчасти и от двете. Свикнала съм да гледам на нещата като менестрел. Но основно — като Менолли — и не искам ти да се разстройваш. Особено след вчерашният ти подвиг!
И му се усмихна с неподправена топлота.
Внезапно в уейра влетяха огнените й гущери. Джаксъм изпита досада от неочакваното им появяване — предпочиташе да послуша, не се случваше често Менолли да изпадне в настроения за откровение. Но гущерите бяха много възбудени и преди тя да успее да ги успокои във уейра се появи Рут. Очите на белия дракон преливаха с всички цветове на дъгата:
„Долетяха Д’рам с Тирот! Всички са така развълнувани! — и той пъхна нос си под ръката на момчето, просейки си ласки. Джаксъм започна да го чеше по гребените над очите, все още мокри от къпането.
— Мнемент е доста доволен от себе си“, — добави Рут малко обидено.
— Мнемент нямаше да може да направи нищо без твоята помощ, — каза Джаксъм. — Нали така Менолли?
„Аз не бих намерил Д’рам и Тирот без помощта на гущерите. — великодушно отбеляза Рут. — И освен това, ти се досети за двадесет и петте оборота.“
Менолли въздъхна — тя не чуваше, какво казваше дракона.
— Впрочем, — каза тя, — задължени сме най-вече на гущерите от Южния…
— Точно това ми обясняваше в момента.
— Драконите поне са честни! — Менолли тежко въздъхна и се надигна. — Мисля, че ни е време да си ходим. Изпълнихме това, което ни поръчаха. И изглежда удовлетворението от добре свършената работа ще е единственото, което ще получим. — Тя погледна Джаксъм с насмешка. — Нима не е така? — Започна да събира вещите си. — Някои неща не трябва да стават обществено достояние… не си ли съгласен?