Выбрать главу

Вече прегръщайки мекото тяло на девойката, Джаксъм се запита, дали Корана щеше да бърза към него ако не беше владетел на Руат. Но в този момент това нямаше значение. И когато насладата стана близко до болка, съзнанието му докосна съзнанието на Рут и той с облекчение разбра, че белият дракон, както винаги беше с него и споделяше чувствата му.

Глава 12

Холд Руат, фермата на Фидело, Нишковалеж 15.7.6

Трудно е да запазиш в тайна нещо от собствения си дракон. Джаксъм можеше спокойно да мисли за нещата, които не искаше Рут да разбере единствено късно вечер, когато приятелят му вече спеше, или рано сутрин, ако се събудеше преди него. Работата се усложняваше и от това, че досега не му се беше налагало да крие мислите си. А, сегашното му темпо на живот — уморителните тренировки в Крилото на младите, грижите за холда, да не говорим и за посещенията му във фермата на Фидело — беше такова, че моментално заспиваше, щом помиришеше възглавница.

И не беше чудно, че болният въпрос за късното порастване на Рут се появяваше в мислите на Джаксъм в най-неподходящо време. И всеки път се стараеше да не мисли за това, за да не почувства драконът безпокойството му.

Отгоре на всичко, по време на престоя му във Форт Уейр, зелените самки излетяха в брачен полет и всички кафяви и сини дракони се вдигнаха да ги преследват. За пръв път това събитие завари Джаксъм по средата на сложна маневра — той забеляза драконовата сватба, загледа се и едва успя да се хване за ремъците за да не падне, тъй като Рут съвсем невъзмутимо продължи да описва във въздуха зададената фигура.

Вторият път бяха на земята, когато брачните призиви на зелената, започнала да пие кръв, възбудиха целия уейр. Останалите ученици бяха още малки, недорасли за такива неща, но Джаксъм забеляза как наставникът се обърна към него и задържа погледа си. Момчето разбра, че К’небел недоумяваше, защо те с Рут не се присъединяват към ездачите и техните дракони, очакващи полета на зелената.

Тогава момчето изпита едновременно няколко противоречиви чувства — от вълнение, очакване и надежда до ужас и отвращение.

Рут разтревожено разпери криле.

„Какво ти става? Какво толкова те разстрои?“ — попита той, отпускайки се и на четирите си лапи и извивайки врат за да погледне ездача си. Очите му проблясваха неспокойно, откликвайки на емоционалната буря.

— Всичко е наред, наред е, — бързо отговори Джаксъм, галейки главата на дракона, разкъсвайки се от желание да попита Рут дали не иска да се присъедини и смътната надежда, че драконът ще откаже.

Ето че зелената изпищя предизвикателно и излетя, а след нея в небето се издигнаха кафевите и сините. Но зелената беше бърза и докато те се откъснаха от земята, тя беше набрала солидна преднина. Гоненицата започна, а долу на Площадката за хранене сини и кафяви ездачи се бяха събрали край ездача на зелената. Не след дълго драконовата сватба се състоя, а ездачите пристъпвайки, като пияни тръгнаха към Долните пещери и стаите отредени специално за такива случаи.

Джаксъм никога ме беше наблюдавал брачен полет от начало до края. Той преглътна, устата му беше пресъхнала. Сърцето му заби бързо, а кръвта му се качи в слепоочията — така се чувстваше само когато притискаше до себе си отстъпчивото тяло на Коранна. Неочаквано се зачуди, кой от Бенденските дракони е успял да догони Пат, зелената на Миррим…кой ли от ездачите…

Внезапно докосване по рамото го накара да подскочи.

— Ако Рут още не е готов да лети, това не може да се каже за теб — дочу той гласа на К’небел. Наставникът му гледаше малките точки горе в небето. — Да, даже сватбата на зелена може да извади всеки от равновесие. — И разбиращо кимна към Рут. — Не се интересува? Какво пък, за всичко си има време… Но ми се струва момче, че за днес ти стига, още повече, че вече почти приключихме. Остана само да се погрижа тези хлапета да са заети с нещо друго, когато се върне зелената…

Чак сега Джаксъм забеляза, че останалите от Крилото са изчезнали някъде. К’небел го потупа още веднъж ободряващо по рамото, метна се на бронзовия си и полетя към уейра си.

Момчето се замисли за драконите. А после за ездачите, оттеглили се във вътрешните стаи и за ездачите погълнати в същата емоционална борба както драконите си — борба, която само укрепваше взаимната им връзка. Мислеше си за Миррим. И за Корана.

Скочи на врата на Рут, стремейки се да избяга от тази част на истината за ездачите, която дълбоко в себе си знаеше, но едва днес му се разкри напълно. Искаше да отиде до езерото и да се гмурне в дълбоката хладна вода. Може би ледените й обятия щяха да успокоят тялото му и да притъпят душевната мъка. Но вместо това, Рут го заведе във фермата на Фидело