Нямаше какво да се прави, Джаксъм поведе Рут към върха на Звездната скала. И когато се разположиха отляво на най-младата кралица на Уейра, Селиант, момчето неволно се замисли, колко ли глупаво изглеждат до златната великанка…
Лиот протръби отново и предводителите на крилата скочиха от Звездната скала, с падането си набирайки скорост а после отново се издигаха нагоре с премерени махове на крилете. Малкият Рут, излетя направо от мястото си, чевръсто зае мястото си до Селиант. Ездачката й, младо момиче на име Прилла, одобрително вдигна юмрук. И почти веднага Рут съобщи на ездача си, че Лиот е наредил всички да преминат Помежду.
Щом се появиха над пустинните планини на север от Руат, Джаксъм усети как му се предава възторга на Рут. В предишните си полети не беше изпитвал нищо подобно. Кралиците летяха най-ниско. Над тях въздуха разсичаха крилете на бойните дракони. Изглеждаше така сякаш са изпълнили цялото небе. Всички бяха извърнали поглед на изток, а горното Крило беше готово да поеме първия удар на падащите Нишки.
Джаксъм подсмръкна, ядосано, че гадната хрема му пречи да почувства тържествеността на момента — той, Джаксъм, владетел на Руат се биеше с Нишките на своя бял дракон! Чувстваше, как в тялото на Рут се движи огненият газ. Как ли се чувстваше той? Може би не много по-добре от него. Що се отнасяше до Джаксъм — струваше му се, че на главата си има силно пристегнат обръч…
Горното Крило изведнъж увеличи скоростта и стремително се издигна. Нямаше време за размисъл. Джаксъм вдигна глава и съзря плътна сива мъгла високо в небето. Това означаваше, че всеки момент Нишките ще се появят.
„Селиант моли, да се движим над нея — страхува се да не ни подпали с огнемета“ — каза Рут. Мисленият глас на дракона звучеше някак си приглушено — Рут задържаше дъха си за да не изпусне преждевременно газ. Те се преместиха няколко драконови дължини по-нагоре да не пречат на кралицата и сражението започна.
Блестящо сивата мъгла пред очите им се превърна в сребърен дъжд от падащи Нишки. В небето се замятаха вихри от огън — предните дракони яростно изгаряха своят вечен безмозъчен враг — превръщаха Нишките в пепел.
Вълнението на Джаксъм леко се уталожи — безкрайните тренировки не бяха минали даром — възбудата се смени с трезв, внимателен разчет. Днес двамата с Рут за нищо на света нямаше да получат нови белези от Нишките!
Крилото на Кралиците летеше ниско над земята, готово да се пресрещне всяко късче Нишка избегнало огъня. През цялото време се движеха през облак фин прах — всичко, което бе останало от изгорените Нишки. След като достигнаха края на фронта на валежа, кралиците се обърнаха и полетяха назад. Изведнъж пред погледа на Джаксъм попадна въртяща се сребърна нишка. Рут веднага се втурна натам, момчето чу как той предупреди останалите. Стремителен удар, огнен удар — и Нишката се превърна на прах.
Джаксъм се преизпълни с гордост и неволно се запита дали някой забеляза, колко икономично Рут използва пламъка си. Точно колкото бе необходимо. Погали шията на приятеля си и той отвърна на похвалата с признателност и възторг. След това те измениха курса, Кралиците се устремиха към голям сгъстък [?] Нишки, отстъпвайки място на свежо Крило.
От този момент, до края на Валежа, Джаксъм нямаше време да се замисли. Той напълно се сля с ритъма на разчетените и точни маневри на Крилото. Изглежда Маргатте, ездачката на златната Ладит имаше някакво особено чувство, което и подсказваше къде точно ще се появят Нишки, избегнали плътния заградителен огън на горните Крила — кралиците винаги се оказваха на пътя на сребърния дъжд и го унищожаваха. На Джаксъм му стана ясно, че Крилото на Кралиците не е топло и безопасно местенце. Ездачките покриваха голяма площ, но бяха далеч от маневреността на Рут. Крилото летеше във формация клин, а малкият дракон летеше непрекъснато от единия до другия край и помагаше там където беше нужно.
Валежът спря съвсем неочаквано. Сивата мъгла се разсея. Горното Крило се снижаваше с плавни кръгове. Оставаше само да преминат на малка височина над земята и да помогнат на наземните команди, да открият и унищожат все още живите Нишки зарили се в земята.
Възбудата от сражението отмина и Джаксъм отново се почувства болен и много нещастен. Струваше му се, че главата му е увеличила размера си най-малко два пъти, очите го боляха и сълзяха сякаш в тях беше попаднал пясък. Дишаше трудно, възпаленото гърло не му даваше да преглътне. Джаксъм разбра, че окончателно се е разболял. Май наистина направи глупост, да тръгне на бой в такова състояние. На всичкото отгоре не извърши и нищо героично. Просто четири часа разкапваща, отчайващо тежка работа. Най-много от всичко сега му се искаше да бъде у дома с Рут. Но щеше да е срамота да остави работата недовършена след толкова усилия.