„Главната кралица казва — неочаквано съобщи Рут, — да се разкараме, преди да са ни забелязали от земята.“
Джаксъм погледна надолу, съдейки по жестовете на Маргатте, тя действително ги пускаше. Момчето усети неочаквана обида. Вярно е, че не очакваше почетен кръг и всеобщ възторг, но смяташе, че са заслужили поне една похвала. Или може би бяха направили нещо не както трябва? … Беше му трудно да мисли — главата му буквално гореше и непоносимо болеше. Той даде команда на Руд да се прибере в холда, но край него прелетя Селиант. Свитият юмрук на Прилла означаваше — „Браво! Чудесна работа!“
Това одобрение малко го утеши, а Рут добави:
„Ние се сражавахме много добре, не изпуснахме нито една Нишка! И не беше никак трудно да поддържам огъня“
— Ти си чудесен Рут! Така добре се измъкваше от Нишките, че нито един път не ни се наложи да минаваме в Помежду. — момчето го погали по шията — Остана ли ти още газ?
Рут се напрегна и се изкашля. От устата му се измъкна само тънка струйка огън.
„Газ вече няма — каза той, — но ще се радвам да се избавя от пепелта по-скоро. Никога не съм гълтал толкова огнен камък.“
Рут беше толкова доволен от себе си, че Джаксъм за момент забрави болестта си и се разсмя — безхитростната радост на дракона винаги можеше да му върне доброто настроение.
След като се върнаха в холда, за голямо удовлетворение на Джаксъм забеляза, че освен няколко работника нямаше никого. Останалите щяха да се върнат след няколко часа.
Рут първо отиде до дворния кладенец и се напи до насита, Джаксъм повика един слуга и му нареди да донесе гореща храна, каквато намери и кана с вино. После влезе в стаята за да смени пропития с фосфинови пари летателен костюм. Пред очите му попадна нахвърляната скица на залива, захвърлена на работната маса и си спомни за вчерашните си намерения — пред очите му блесна горещия пясък и яркото ласкаво слънце. Това щеше да излекува простудата, да изсуши носа му и да го загрее до самите кости…
„С удоволствие ще се изкъпя…“ — каза Рут.
— А не си ли много уморен?
„Да, но много бих искал да се изкъпя в онова заливче, а после да се попека на слънце. Това няма да навреди и на теб.“
— Предполагам — измърмори Джаксъм и започна да смъква летателния костюм. Вече обличаше новите дрехи, когато на вратата се почука и слугата нерешително влезе с поднос храна. Джаксъм посочи с пръст масата и го помоли да почисти и добре да проветри мръсния костюм.
Той довършваше горещото вино, което изгори възпаленото му гърло, когато разбра, че Литол ще се върне в Руат едва късно вечерта и няма да може да го предупреди за намеренията си. Значи нямаше да има нужда да се връща преди той да се прибере. После се сети, че заливчето се намира едва ли не от другата страна на планетата и застена. Това означаваше, че слънцето, на което толкова искаше да се погрее вече се е скрило под хоризонта.
„Пясъкът сигурно още не е изстинал — обнадежди го Рут и добави: — Искам да отида там“.
— Добре де, тогава ще полетим! — Джаксъм допи виното и се пресегна към препечения хляб със сирене. Но не почна да яде — не само не чувстваше глад, но от миризмата леко му се догади. Изправи се, сгъна едно от одеалата, метна го на рамо и тръгна към изхода. Трябваше да каже на слугата, да предаде на Литол…Не, сигурно щеше да забрави. Той се върна до масата, бързо нахвърли бележка за опекуна си и я постави между чинията и каната, така че да бие на очи.
„Кога най-после ще тръгнем?“ — попита Рут. Гласът на дракона звучеше жално — беше нетърпелив да се измие и да се потъркаля на топлия пясък.
— Сега, сега… — Джаксъм погледна в кухнята за да вземе малко сирене и колбаси е случай че огладнее по-късно. Но главният готвач панираше месо за печене и само при гледката стомахът му се разбунтува отново.
— Батунон, — обърна се той към готвача. — Оставил съм бележка за Литол. Но все пак, ако го видиш, кажи му, че съм отишъл до онзи залив да изкъпя Рут. Той знае къде.
Дървеното чукче на Батунон за миг увисна във въздуха:
— Ще се осмеля да попитам лорд Джаксъм, Нишките унищожени ли са?
— Всички са превърнати в пепел! А ние двамата с Рут сме пропити с миризмата на огнен камък, затова ще отлетим да се поизмием.
Очите на Рут укорително и нетърпеливо проблясваха в жълто. Джаксъм скочи на врата му и затегна бойните ремъци. Тях също трябваше да ги измие както трябва, а после и да изсуши…Рут излетя толкова стремително, че ремъците се оказаха наистина необходими. Едва откъснал се от земята, Рут мина в Помежду…