Глава 13
Заливът на брега на Южния континент 15.7.7 — 15.8.7
Джаксъм се върна в действителността от нещо мокро, плъзгащо се от челото право в носа му. Раздразнен, той се опита да го махне…
„По-добре ли си?“ — в гласа на Рут звучеше надежда, която го учуди.
— По-добре? — момчето се опита да се изправи на лакът, но не можа дори да помръдне главата си — струваше му се че нещо я държи.
„Брекке каза да лежиш и да не мърдаш!“ — веднага реагира драконът.
— Лежи спокойно Джаксъм, — дочу той и гласа на Брекке и почувства, как ръката и легна на гърдите му за да не му даде да се движи.
После някъде наблизо закапа вода и на челото му отново легна мокра кърпа, прохладна и ухаеща на нещо приятно. Почувства още и, че главата му е затисната от две меки плътни възглавнички, сигурно за да не я върти наляво надясно. Но, какво беше станало с него? И от къде се взе тук Брекке?
„Ти беше тежко болен, — развълнувано съобщи Рут. — Така се тревожех за теб! Повиках Брекке, защото може да лекува. Не можех да те оставя и да отида да я взема, но тя долетя заедно с Ф’нор на Кант. После Ф’нор доведе тази, другата…“
— И дълго ли се търкалях тук? — попита Джаксъм, ужасен при мисълта, че се е сдобил с цели две бавачки. Искрено се надяваше, тази другата да не е Дилана.
— Няколко дни, — отвърна Брекке, макар че Рут имаше предвид по-голям отрязък от време. — Сега ще оздравееш, най-лошото мина.
— Поне Литол знае ли къде съм? — Джаксъм се опита да отвори очи. Компресът му пречеше, поиска да го махне, но пред очите му заплуваха петна и той със стон се отказа.
— Казах ти да лежиш спокойно! И да не ти минава през ум да си отваряш очите или да махаш превръзката. — Брекке леко го плесна по ръката. — Разбира се, че Литол знае. Ф’нор веднага му съобщи. А аз го уведомих, когато премина кризата. Между другото, Менолли също се поправя…
— Менолли? Нима и тя се е заразила от моята простуда? Но тя остана със Сибелл…
И тук наистина се оказа, че в стаята има още някой — нямаше как Брекке да говори и да се смее едновременно.
— Болестта ти не беше настинка, — обясни тя. — Жителите на Южния я наричат „огнена треска“. На човек само му се струва, че се е простудил, а в действителност е много по-опасно…
— Но ти каза, че сега вече ще оздравея?…
— Очите не те ли болят? — попита Брекке.
— Е, някак си не ми се иска да ги отварям.
— Петна? Сякаш гледаш в Слънцето?
— Аха.
Брекке го погали по ръката:
— Така трябва да бъде, нали Шарра? Колко време продължава това?
— Колкото и главоболието. Така, че дръж очите си затворени. — Шарра говореше бавно, леко разтягаше думите, но гласът и се оказа просто забележителен — дълбок, богат на интонации. Джаксъм неволно се замисли дали тя беше толкова красива външно. Не, едва ли. Тя трябваше да е потресаващо красива.
— И не си и помисляй да си махаш превръзката — продължи тя. — Предполагам, че те боли и главата? Да? Значи наистина не трябва да ги отваряш. Затъмнихме стаята доколкото можахме, но все пак рискуваш да повредиш зрението си за цял живот, ако не се пазиш.
Джаксъм почувства, как Брекке намести компреса. Той попита:
— Значи Менолли също се е разболяла?…
— Да, но майстор Олдайв ни съобщи, че лечението й е напълно успешно. — Брекке замълча за момент и продължи. — Все пак тя не се е била с Нишките и не е минавала в Помежду, което, между другото едва не те е довършило…
— Случвало ми се е да преминавам в Помежду с настинка. — простена Джаксъм. — И никога не ми се е случвало нещо!
— С настинка — да, но не и с огнена треска, — възрази Шарра. — Ето Брекке, вземи, нека изпие това!
До устните на момчето се допря сламка.
— Пий през нея, — каза Брекке. — Не трябва да повдигаш глава.
— А това какво е? — промърмори той, придържайки със зъби сламката.
— Плодов сок, — отвърна Шарра, толкова бързо, че момчето се усъмни. — Просто плодов сок. Нужна ти е течност, треската напълно те е изсушила.
Сокът беше прохладен и с такъв неопределен вкус, че Джаксъм не можеше да съобрази от какви плодове е направен. Шарра го беше размесила в такива пропорции, че не беше нито кисел за да дразни гърлото му, нито прекалено сладък за да го приеме празния му стомах. След като го допи, поиска още.
— Стига ти толкова. — каза Брекке. — Сега се опитай да поспиш.
— Рут, — повика го момчето — Ти добре ли си?
„Щом вече се събуди, ще отида да половувам. Ще бъда наблизо.“
— Рут! — изплаши се Джаксъм. Драконът не беше мислил за себе си докато е бил в безсъзнание. Забрави за наставленията и неблагоразумно помръдна главата си — жестока болка веднага го закова на място.