— Драконът ти е наред. — строго каза Брекке. Дланите й го натиснаха за раменете и го върнаха на постелята. — Ако искаш да знаеш, Рут просто не се виждаше под купчина от огнени гущери. Къпеше се всяко утро и всяка вечер. Винаги беше на разстояние една, две дължини. И се налагаше да го успокоявам по всеки повод. — Джаксъм охна, беше забравил, че Брекке може да разговаря с всички дракони. — Ф’нор и Кант ловуваха вместо него, защото не искаше да се отдалечава от теб. Така че, не се безпокой той съвсем не е кожа и кости като теб. Сега най-после ще половува и ще се успокои напълно. А ти сега — спи!
Джаксъм нямаше друг избор. Вече го унасяше и той заподозря, че в плодовия сок все пак е имало нещо…
…След като се събуди, се почувства отдъхнал и бодър. Поиска да помръдне, но навреме си спомни, че му е забранено да си мърда главата. Така че, от нямане какво да прави се опита да се разбере със собствените си мисли и спомени. Ясно помнеше само това, как с Рут долетяха в залива, как едва се смъкна от гърба му, как олюлявайки се достигна до сянката на дърветата и се опита да достигне до плодовете — да охлади горящото си гърло. И точно тогава Рут беше разбрал, че ездачът му се чувства много зле.
Смътно помнеше Брекке и Ф’нор и как ги молеше да доведат Рут. Навярно те бяха построили временно убежище, Шарра беше споменала за това. Бавно протегна лявата си ръка и я прекара от край до край, но не напипа нищо освен ръба на леглото си. Протегна дясната си ръка…
— Джаксъм? — дочу тихия глас на Шарра. — Ох, разбира се, Рут спи и затова не ме е предупредил…Искаш да пиеш? — изглеждаше, тя също току-що се е събудила. Докосна изсъхналия компрес и разтревожено го предупреди. — Не отваряй очи!
Свали превръзката — Джаксъм чуваше как я потопи в нещо и после я изстиска. Потрепна, когато компреса докосна челото му. Вдигна ръка и притисна превръзката към челото си — първо внимателно, после по-уверено:
— Виж, вече не боли!
— Ш-ш-ш… Брекке спи съвсем леко. — Шарра докосна нежно с пръсти устните му.
— Защо не мога да си мърдам главата?
— Забрави ли вече? — едва чуто се засмя момичето. — Защото ти пречат две възглавнички. — тя хвана ръцете му и му помогна да ги напипа. После ги махна. — Опитай се да си мръднеш главата, само не се престаравай. Щом кожата ти вече е загубила болезнената си чувствителност, да се надяваме, че най-лошото е минало…
Джаксъм извърна глава наляво, надясно. Първоначално предпазливо, после се отпусна.
— Не боли! Наистина вече не ме боли! — протегна да свали компреса, но Шарра хвана ръката му.
— А точно това не трябва да правиш. Почакай да загася светилника. Колкото по-малко светлина, толкова по-добре…
Джаксъм я чуваше как шуми наоколо…
— Е? — попита той нетърпеливо. — Сега може ли?
— Разрешавам ти само да пробваш, — тя строго подчерта последната дума, а дланта й легна върху неговата ръка, вече хванала превръзката, — Защото, нощта е безлунна и не можеш да си навредиш. И още нещо — ако само ти се появи пред очите нещо подобно на проблясък, веднага ги затваряй.
— Това опасно ли е?
— Може да бъде опасно. — Шарра бавно и внимателно махна превръзката.
— Нищо не виждам! — изплаши се Джаксъм
— Нито проблясъци, нито петна?
— Не, съвсем нищо… Ох! — оказа се че пред очите му все още е имало някаква преграда, когато тя изчезна, той различи в тъмното смътни контури.
— Държах ръката си пред очите ти. — обясни Шарра. — За всеки случай.
Сега Джаксъм различи силуета й: тя седеше до него на колене. Мигна няколко пъти и се оплака:
— Сякаш имам пясък в очите.
— Ей сега, — каза Шарра и внимателно покапа в очите му вода.
Водата изми слепналите се вежди, но Джаксъм изохка от изненада. Шара веднага го сгълча:
— Тихо! Ще разбудиш Брекке, а тя днес едвам се държеше на крака… Е, сега по-добре ли е?
— По-добре, благодаря. Не, наистина, толкова неприятности и суетене покрай мен, направо ми става неудобно…
— Така ли? А аз си мислех, че нарочно си го организирал.
Джаксъм хвана пръстите й и ги доближи до устните си. Шарра потрепна щом усети целувката и се опита да си дръпне ръката.
— Благодаря ти! — каза той.
— Сега ще ти сложа превръзката! — В гласа на Шарра прозвуча упрек.
Джаксъм изхъмка, доволен че все пак успя да я смути. Жалко че нямаше повече светлина за да я разгледа както трябва. Успя да забележи само, че тялото и е тънко и стройно. Гласът и говореше за твърд характер. Дали щеше да се окаже красива, както можеше да си въобрази, слушайки как говори?
— Ето ти сок, постарай се да го изпиеш всичкия. — До устните му се докосна познатата сламка. Наспи се добре още един път.