— Ти лечителка ли си? — Джаксъм беше смутен — по гласа си я беше представил, като младо момиче, може би възпитаничка на Брекке.
— Разбира се! — отвърна Шарра. — Нима може животът на владетеля на Руат да бъде поверен на някой чирак? Вече сама не помня, колко хора съм излекувала от огнена треска.
Джаксъм понечи да и отвърне, но не успя. Отново отплува в мрака понесен от вълните на приспивателната отвара.
За негово разочарование, когато се събуди на следващия ден при него дойде Брекке. Стори му се неучтиво да попита къде е Шарра. Не можеше да попита и Рут, Брекке щеше да чуе разговора им. Затова пък Шарра изглежда и беше предала среднощната им беседа. Гласът й звучеше почти весело, във всеки случай загрижеността и притеснението за момчето бяха намалели. В чест на оздравяването му тя даже му позволи да изпие чаша слаб клах. Смени и превръзката на очите му — сега вече не беше толкова плътна и той можеше да различи през нея дали е светло или тъмно.
На обяд му разрешиха да се приповдигне и да изяде леката закуска, която му беше приготвила Брекке. Усилието, което направи невероятно го умори, но когато му подадоха и плодов сок, той запротестира:
— Пак ли сънотворно? Целия ли живот ще трябва да си проспа?
— Ще си наваксаш, можеш да бъдеш сигурен, — загадъчно отвърна Брекке и той се замисли над думите й докато не потъна в сън.
На другият ден Джаксъм решително заяви, че е възмутен от строгото отношение и ограниченията и няма намерение повече да се подчинява. Но когато Шарра и Брекке го изведоха и сложиха на малката скамейка отпред за да проветрят матрака, няколкото минути прекарани седейки, така го умориха, че той беше радостен да се отпусне отново в леглото.
А вечерта, приятно го изненада гласът на Н’тон.
— Изглеждаш много по-добре от преди, Джаксъм, — каза младият Предводител. — Представям си как ще се зарадва Литол!… Но, ако някога отново ти хрумне… — гласът на Н’тон пресекна от вълнението, — ако някога отново ти хрумне да се биеш с Нишките болен, ще те оставя на Лесса, честна дума.
— Мислех си че само съм настинал. — отвърна Джаксъм, нервно мачкайки края на одеалото. — И освен това беше първият ми боен полет с Рут…
— Напълно те разбирам, — каза Н’тон, видимо смекчен, — Откъде би могъл да знаеш, че си хванал огнена треска. И между другото, животът ти спаси не друг, а Рут. Ф’нор казва, че е доста по-умен от някой хора. Във всеки случай по-голямата част от драконите на Перн нямаше да знаят какво да правят, ако ездачът им изпадне в безсъзнание и започне да бълнува. Бъркотията от мисли и усещания щеше напълно да ги обърка. Така че, двамата с Рут ви дават за пример в Бенден. Представяш ли си? Трябва да оздравяваш по-бързо, Д’рам каза, че когато набереш сили, ще те навести и ще ти покаже нещо интересно, което е открил, докато е живял тук.
— Значи не се е разсърдил, че с Рут го проследихме?
— Не, разбира се! — Н’тон искрено се учуди. — Не, момче, той просто не е очаквал, че ще липсва на Перн и че все още е годен за ездач.
— Н’тон! — строго извика Брекке.
— Твоите болногледачки ми наредиха да не те уморявам. — И Н’тон се надигна. — Задължително ще долетя пак! — Джаксъм дочу недоволния писък на Трис и си представи как кафявото мъниче се опитва да запази равновесие на рамото на Предводителя.
— А Менолли? — попита момчето. — Тя как е? И кажи моля те на Литол… наистина много се срамувам, че го накарах така да се вълнува…
— Той знае. А и Менолли се чувства много по-добре. На нея и се е разминало доста по-леко. За щастие Сибелл веднага разпознал симптомите и извикал майстор Олдайв… така че, престани да се тревожиш и не бързай да ставаш.
Колкото и да беше радостен от появяването на Н’тон, кратката визита на Предводителя окончателно довърши Джаксъм. По тялото му отново се разля противна слабост и главата започна да го боли.
— Брекке — повика я уплашено той. Нима имаше още един пристъп.
— Тя е с Н’тон.
— Шарра! Пак ме заболя главата… — Джаксъм с всички сили се опитваше да се сдържи, но гласът му потрепера.
Прохладна длан го докосна по бузата.
— Успокой се, нямаш повече треска. Просто все още си слаб и бързо се уморяваш. Опитай се да заспиш и всичко ще мине.
Разумните думи, произнесени с мек мелодичен глас го успокоиха. Той нямаше намерение да спи, но клепачите му сами се затвориха. Нейните пръсти започнаха лекичко да масажират челото му, после минаха на врата му, прогонвайки напрежението. Тихият и глас го караше да се отпусне и да заспи. В края на краищата той така и направи.
Сутринта го разбуди свежият, влажен морски бриз. Джаксъм недоволно се размърда в постелята и се опита да се завие с одеалото, но му беше малко трудно защото спеше по корем. Когато най-после се покри, повече не успя да заспи колкото и да се опитваше. Тогава отново отвори очи и започна да се оглежда — входните завеси на убежището бяха вдигнати.