— Е, малкия, — Робинтън погали развълнувания бронзов. В отговор малкият огнен гущер нежно отърка главата си в бузата му. — Трябва отдавна да си разбрал, че никога няма да те изоставя. А ти, предполагам си летял заедно с Джаксъм и Рут?
Зейр спря да се върти и весело писна. След това протегна врат гледайки двора. Робинтън също се наклони напред, опитвайки се да разбере, какво е привлякло вниманието на Зейр и видя Рут, който отиваше към стария хамбар.
Робинтън въздъхна. Почти му се искаше да не бяха разрешавали на Джаксъм да лети. Както предполагаше, лорд Санджел все още яростно протестираше против това, момчето да се ползва с привилегиите на ездач. И разбира се беше намерил немалко съмишленици от по-старото поколение владетели, на които това също не се нравеше. Добре, че Робинтън успя да привлече лорд Грока на страната на Джаксъм.
Разбира се, Грока беше къде къде по-умен от Санджел и имаше огнен гущер, което донякъде му даваше друг поглед върху младия лорд и дракона му. Колкото до Санджел, той или не бе поискал да впечата огнен гущер или не бе могъл. Може би Менолли щеше да знае. Впрочем нейната кралица на име Красавица, скоро щеше да има люпило. Това беше чудесно стечение на обстоятелствата, така винаги можеха да използват яйцата за общото благо…
Менестрелът изпрати с поглед момчето и дракона. Двамата му се струваха толкова млади, невинни, беззащитни! Така зависеха един от друг и бяха готови винаги да се притекат един на друг на помощ…
Да, този свят посрещна Джаксъм негостоприемно: беше се наложило да бъде изваден от корема на майка си, умряла по време на раждането. А половин час преди това, неговият баща, лорд Факс беше ранен смъртоносно в двубой. Робинтън си спомни, какво му бяха казали преди самия полет Н’тон и Финдер и се разсърди на себе си — трябваше от самото начало внимателно да наблюдава момчето. Значи сега ще се наложи да наваксва. Литол едва ли ще откаже, това ще е само от полза на Джаксъм.
Уви, Робинтън буквално се разкъсваше на парчета, толкова много неща имаше да се правят. За всичко трябваше време, дори и с такива верни помощници като Менолли и Сибелл…
Зейр пак запищя и започна да трие главата си в брадичката на менестрела. Той виновно се усмихна и погали бронзовия по гърба. Огнените гущери бяха само една ръка големи и не толкова умни, колкото драконите. Но това не пречеше да са чудесна компания, а от време на време бяха почти незаменими…
— Робинтън! — повика го Ф’лар. Той стоеше пред вратата на малката приемна на холда. — Ела насам! Става въпрос за твоята репутация!
— За моята …какво? Идвам, идвам! — Дългите крака вече носеха менестрела напред.
Усмихвайки се, гостите разглеждаха оплетените бутилки с вино, и Робинтън веднага разбра за какво е целият шум.
— Аха! Решили сте да ме хванете натясно! — И с драматичен жест протегна ръка към виното. — Ами тогава не ми остава нищо друго освен да се опитам да не загубя репутацията си пред толкова благородно общество… Ако разбира се, Литол е маркирал правилно бутилките!
Лесса се разсмя, избра една и я вдигна високо за да я видят всички. После наля в чашата от тъмночервеното вино и я подаде на Робинтън.
Чувствайки прикованите в него погледи, Главният Менестрел се приближи към масата с бавна, важна походка. Менолли незабележимо му намигна и той си помисли: „Най-после престана да се бои от важни събирания. Точно като Рут е готова да си пробва крилете. А сякаш вчера беше неуверено, незабележимо момиче от далечния морски холд. Може би ще трябва да и дава вече самостоятелни задачи…“
Робинтън дегустира виното без да бърза, по всички правила. Той знаеше какво се очаква от него. В стаята беше достатъчно светло и той дълго изучаваше виното въртейки чашата в един от слънчевите лъчи. Вдъхна аромата му, леко отпи и леко примлясна преди да заяви с оттенък на високомерие:
— М-м-м… да, разбира се. Това не може да се сбърка с с нищо друго.
— Е?. — попита лорд Грока. Той се поклащаше от пети на пръсти с видимо нетърпение. Дебелите му пръсти размятаха крайчеца на колана му.
— С виното, добри ми мой владетелю, никога не трябва да се бърза…
Санджел недоверчиво се поусмихна: