— Всичко ще бъде, както ти искаш!…
— Но аз нищо не съм искал.
— Трябва да се научиш да искаш! — каза Фани. — Човек се познава по желанията, особено по несъзнателните.
— Трябва да те разочаровам, Фани… Нямам несъзнателни желания.
— Трябва да имаш! — каза твърдо Фани. — Те са истинските. Само дълбоко скритото у нас е истинско. Всичко, което е обърнато към хората, е фалшиво. Или поне излъскано от употреба.
Неси реши в себе си, че е по-добре да не влиза в такъв празен разговор. Скоро келнерът им донесе руска салата и две водки. Неси погледна намръщено своята.
— Знаеш много добре, че не пия! — каза той.
— Знам, Неси! — отвърна Фани мило. — Но днес искам да пиеш.
Но зад тоя мил гласец се чувствуваше студената острота на лезвие. И очите й бяха много хладни и нетърпеливи.
— Не те разбирам, Фани. Защо трябва да пия?
— Защото аз искам. И не обичам да ми отказват. Просто не съм свикнала да ми отказват, Неси, такъв ми е характерът.
— А ако все пак откажа?
— Тогава незабавно ще стана от масата. И ще си отида, завинаги при това!
Неси едва забележимо се усмихна.
— Отде знаеш, че точно това не е моята цел? — попита той.
— Все едно. Значи, е било време да си вървя! — каза Фани хладно.
— Не е все едно. Това ще бъде поражение за теб. А поражението е много повече от един любезен отказ.
— Махай се с твоята логика! — каза Фани злобно. — Или пий, или се махай.
— Никога ли не си имала поражения?
— Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт.
Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи. Ще се напие, ще тръгне с колата. И може никога вече да не пристигне в София. Сърцето му остана студено при тая мисъл. Никого досега не бе съжалил през живота си, нито дори своята обесена майка. И все пак, защо трябва да се разрушат така безсмислено тия две хубави играчки — и жената, и нейната нова кола? Това ще бъде глупаво и безобразно, разбира се. Но какво е виновен той? Защо трябва да посегне върху ума си, да го порази с тая отвратителна течност?
Неси протегна ръка и взе чашата.
— Добре, Фани, наздраве… Нека бъда аз победен. Не съм ни най-малко честолюбив.
Лицето на Фани изведнъж светна и се преобрази, клюнчето й почервеня от удоволствие.
— Наздраве! — каза тя. — Неси, знаеш ли колко си мил?
Неси отпи от чашата. Стори му се за миг, че е глътнал парче стъкло, така одра гърлото му. И докато анализираше разтревожен какво всъщност става в стомаха, по цялото му тяло се разля хубава приятна топлинка, почувствува някакво смътно радостно възбуждение. Не, началото наистина не е чак толкова лошо, лошото идва след това. Той отпи още една, малко по-голяма глътка, после каза:
— И все пак не разбирам смисъла. Защо трябваше да го направя?
— За компания, Неси. Никой не обича да пие сам.
— Не е това причината!
— Слушай, никога ли не си имал желание да бъдеш нещо различно? Нещо особено, странно, небивало. Да станеш нещо, което никога преди това не си бил?
— На научен език това се нарича неадекватност, Фани. А на прост език — лудост.
— Защо лудост? Не ти ли се е искало да бъдеш Галилей? Нютон? Айнщайн?
— Не мога да искам нещо, което е невъзможно.
— Да, знам. Но ако се напиеш — може би ще го поискаш.
Знаеше много добре, че няма да го поиска. И все пак запита:
— Добре, да речем, че е тъй. Какво общо има тук алкохолът?
— Много просто, той изважда на повърхността човешкото подсъзнание. И по тоя начин удовлетворяваш своите най-съкровени и най-тайни желания. Илюзорно макар, все едно. Но човек се освобождава.
— Вярвам ти, Фани! — усмихна се Неси. — Но там е работата, че аз нямам никакво подсъзнание.
Фани поклати енергично глава.
— Лъжеш се. Всеки човек има подсъзнание, Неси. Както има жлези или бъбреци. Както има памет. Може ли човек да съществува без памет? Според мен подсъзнанието е изпъдената или обидена памет. Неудовлетворената памет. Греховната или забранена памет, ако искаш, всичко, което човек е подтискал в себе си. И ти имаш подсъзнание, разбира се, само че не можеш да се докоснеш до него.