Днес къщата струваше цяло състояние и се намираше на няколко крачки от известната художествена галерия „Коркоран“, пред чиято великолепна фасада дремеха два каменни лъва. Някога Франк Лойд Райт7 беше окачествил „Коркоран“ като „най-добре проектираната сграда във Вашингтон“. А Хау бе решил, че като съсед на подобна ценност, той ще прояви изискан вкус и ще затвори устите на вашингтонските клюкари.
Шизей пристигна там доста разколебана. Времето, прекарано с Котън Брандинг, намали до голяма степен охотата й да изпълни поставената задача. Само веднъж в живота си беше изпитала вълнението, което събуди в душата й общуването с Кук. Но то беше отдавна забравен и погребан случай.
Шизей беше обучена да излъчва емоции така, както телевизионният екран излъчва образи, с единствената цел да привлича вниманието на околните. И за постигането на тази цел, разбира се, беше задължително самата тя да не изпитва абсолютно нищо. Обективност, а не субективност — това беше основното правило, по-силно дори от закон.
Но в случая с Брандинг тя бе преминала чертата; бе нарушила закона. В началото неволно, но после съвсем съзнателно. И в момента се бореше с противоречивите чувства, които вълнуваха душата й. Нещо опасно, особено когато и предстоеше среща с Дъглас Хау — човек, който боравеше с чувствата като с чипове за покер.
Вратата отвори един прислужник, който побърза да я придружи до библиотеката — просторно помещение, разположено непосредствено до кабинета на Хау.
— Господин сенаторът ще ви приеме веднага — каза той и я остави насаме с най-великите умове на човешката история. Пръстите й пробягаха по скъпите кожени подвързии, измъкнаха едно томче на Ницше и започнаха да го прелистват. Помисли си за злощастната съдба на този гениален германец, смазан от апологетите на нацизма, които го обявяват за враг на държавата, просто защото техният супермен от плът и кръв се намира безкрайно далеч от неговия — истински човек, обладан от духовно величие.
Даваше си сметка, че е разтворила книгата просто за да не мисли за Кук Брандинг. Именно човек като Брандинг би трябвало да харесва Ницше, тъй като и двамата са съвършени моралисти. Но Кук изпитваше ужас от стремежа към морално съвършенство на немския философ, беше дълбоко убеден, че подобно съвършенство може да обладава единствено Бог. В това, а и в изненадващо голям брой други неща, Кук приличаше на човек от Изтока. Японците също съзнават, че съвършенството е недостижимо за простосмъртните и го заменят с безброй дребни удоволствия, които съпътстват живота на човека до самия му край.
Погледът й попадна на едно изречение, от което се стресна. „Пред лицето на необходимостта идеализмът се превръща в лъжа“, пишеше Ницше. Точно това олицетворяваше Дъглас Хау! Тя ясно си спомни един от любимите цитати на сенатора, който много обичаше френския философ материалист Денис Дидро — „Няма морално правило, което да не съдържа в себе си известно неудобство“.
Върна томчето на мястото му и потърси с очи някоя книга за Тао. Всъщност не очакваше да намери подобно издание тук, тъй като знаеше, че владее психиката на Хау достатъчно здраво, за да му остави място за мистиката на Тао. Да, да — Ницше и Дидро са напълно подходящи за него — солидни и несъмнено европейски по дух, техните произведения тежат от рационален прагматизъм.
Вратата зад гърба й се отвори и в библиотеката влезе Дейвид Брислинг, помощникът на Хау.
— Сенаторът ще ви приеме — съобщи той с хладен глас.
Шизей окачи на лицето си служебната усмивка и си помисли: всичко е много просто, когато не проявявам чувства. Но вече проявените чувства пораждаха невероятно количество нови възможности и тези възможности се блъскаха в съзнанието й, сякаш умножени от безброй огледала.
Беше облечена в къса пола от бяла коприна и блузка без ръкави от черен китайски креп с висока яка. Около кръста й бе увит широк велурен колан, прекалено голямата му катарама с цвят на старо злато имаше странна, почти абстрактна форма. Очите на Брислинг лакомо я поглъщаха.
Хау я чакаше в кабинета си — просторно помещение с ламперия от тиково дърво, бронзови лампиони и голям диван от твърда кожа до една от стените, безпогрешно издаващ мъжки вкус. Такъв вкус се излъчваше и от широкото резбовано английско писалище от масивен орех, зад което се издигаше бюфет от същия материал. Двата антични стола, също английска изработка, се издигаха в кабинета като два черни безмълвни сфинкса. Над дивана бе окачено великолепно платно на Робърт Мадъруел.
7
Американски архитект, поставил през 30-те години началото на съвременната американска архитектура. — Б.пр.