Шизей дублира блестящата, но куха усмивка, с която я посрещна Хау, и му я прехвърли обратно с лекотата на образ, излъчен от телевизионния екран. И подобно на такъв образ тя прекоси помещението в негова посока, мегавати енергия струяха от очите й.
Преди да се отпусне в единия от черните сфинксове, тя се обърна да погледне вратата, останала открехната зад гърба й. Оттатък просто се долавяше напрегнатото мълчание на Брислинг. Започна да подрежда в съзнанието си всичко, което този тип трябваше да чуе, за да остане доволен, и всичко, което тя трябваше да прикрие за свое собствено удовлетворение.
— Закъсня — каза Хау, без дори да погледне към часовника си. — Очаквах те по-рано.
— Човек не може да разполага с времето си, когато се е отдал на друг човек — сви рамене Шизей.
— Спести си театъра за някой, който ще го оцени по достойнство — отряза я Хау с гласа, с който заповядваше на някой от подчинените си да го свърже с Генералния щаб. По-важно е доколко Брандинг се е отдал?
— Той е влюбен в мен — искрено отвърна Шизей. — Той изпитва възхищение от мен, моята личност поглъща цялото му внимание. — Очите й блестяха като древен кехлибар.
— А доверява ли ти се? — попита Хау.
Знае как да намери най-краткия път към същността на въпроса, помисли си Шизей.
— Доверието на политик не се печели лесно, особено когато той води смъртен бой с противниците си — отвърна тя.
— Подозира ли, че работиш за мен? — намръщено я изгледа Хау.
— Не — отвърна Шизей, отново съвсем искрено. — Но тази вероятност мина през главата му.
— Откъде знаеш? — още по-намръщено я изгледа Хау.
— Той ми каза.
— Какво? — погледна я недоверчиво сенаторът. — Значи е истински идиот!
Шизей не отвърна.
Хау замислено почука с молив по стиснатите устни, после рязко изстреля следващия си въпрос:
— В коя област възнамерява да ме атакува?
— Не зная.
— Какво тогава знаеш?
— Внушението на една натрапчива идея е възможно единствено чрез търпение и постоянство — отвърна Шизей. — Никой не приема прибързаността — тя неизменно се бърка с неискреността.
— Това не върши работа! — остро каза Хау. — Времето е най-дефицитната стока в склада ми! Наех те да проникнеш до душевността на Брандинг и да ми предоставиш необходимата информация! Пет пари не давам дали е влюбен в теб, или просто ти харесва задника! Интересува ме информацията, която бих могъл да използвам срещу него!
— Казваш, че Брандинг бил захласнат по теб, а? За твоя информация ще посоча, че докато си си играела на Мата Хари, твоят влюбен Брандинг е развивал трескава дейност — нагрявал е телефонните линии, искал е да му връщат услуги, вършил е най-различни сделки из Капитол Хил. Всичките му действия бяха така насочени, че да блокират моите. В резултат ще прокара шибания си законопроект АСКП, въпреки моите връзки! Проектът „Кошер“ е жив и здрав, освен това заплашва всеки момент да глътне целия федерален бюджет! Ако не успееш да събориш Котън Брандинг до края на месеца, когато ще се разисква по неговия законопроект, Агенцията за съвременни компютърни проучвания ще хване правителството за топките, а Котън Брандинг ще получи достатъчно влияние не само да се кандидатира за президент след две години, но и да спечели изборите!
В подобно състояние Хау беше направо унищожителен. Беше готов да пламне в такава трептяща ярост, че само експлозия можеше да го успокои.
— Знаеш ли какво ще означава това? — изрева той. Прекрасно, кимна в себе си Шизей, но покорно сведе глава. — Получих информация за хода на проекта „Кошер“. Мръсниците вече са създали прототип на проклетия компютър и Брандинг държи всичките козове в ръцете си. Необходимо е само да снабди правителството с него. Имам предвид цялата власт — Съветът за национална сигурност, ЦРУ и всички останали. Всяка шибана тайна, която притежава тази страна, ще бъде вкарана в дваж по-шибаната му памет!
— Това тъпо заслепено копеле Брандинг се превърна в заплаха за националната сигурност! Не може да види заложените в подобна система рискове, а като него са още куп тъпи политици! Всичко, което знаем — всяка тайна, събрана с цената на огромни усилия в международната сфера, ще бъде подадена в паметта на „кошера“, пак там ще е мястото на всичките ни секретни проекти! Вярно е, че той ще реши отбранителните ни проблеми, ще създава съответната стратегия хиляда пъти по-бързо от сегашната неефективна политическа бюрокрация. Но проектът „Кошер“ има и огромни недостатъци. Никой не знае доколко е неуязвим. Неговата технология е революционно нова и всички автоматически приемат, че системите му за защита са непробиваеми. Най-вече Брандинг. Но я си представи какво ще стане със Съединените щати, ако някоя неприятелска система проникне в „Кошер“? Нещастието ще бъде ужасно и непоправимо. Тази страна ще бъде минирана в самите си основи, всичко и всички ще бъдат изложени на заплаха!