Очите на Хау бясно горяха.
— Трябва да спрем Брандинг, дяволите да го вземат! — изкрещя той, а раменете му се приведоха напред като на боксьор. — Господи, как мразя това богато и привилегировано копеле! Всичко дължи на шибаното си семейство, той е вътрешен човек тук единствено защото е Брандинг, защото има стари връзки навсякъде! А кой съм аз? Чужд човек по рождение, бедно момче, проходило в скапаната ферма на баща си! Аз съм никой и трябва да се боря със зъби и нокти за трохите, които ми се подхвърлят!
Внезапно усети колко далеч отива и стисна устни. Рязко се завъртя към бюфета и си сипа солидна доза бърбън. Когато се обърна към Шизей, спокойствието отново бе заело място на лицето му.
— Ех, ако жената на Брандинг не беше умряла в онази нелепа катастрофа — въздъхна той. — Щяхме да го замесим в такъв хубавичък сексуален скандал, че нямаше накъде да мърда!
Шизей замислено го наблюдаваше.
Има нещо, което трябва да знам — промълви най-сетне тя. — Къде е границата? Докъде си готов да отидеш, за да събориш Брандинг?
— Нима още не си го разбрала? — отново се разтрепери от гняв Хау. — Ще направя всичко възможно за окончателното му ликвидиране! Това не е игра, която си играя от скука. Мисля, че разбираш…
— Естествено.
— Тогава ми кажи какво разбираш. Кажи ми какво искам да науча. — Той заплашително се наведе към нея: — Просветли ме по въпроса защо съм наел теб, въпреки че Брислинг провежда операция за дискредитиране на хората от института „Джонсън“, които са свързани с проекта „Кошер“!
— Това е губене на време — засмя се тя. — Тези хора са чисти. Ако успееш да предизвикаш скандал, Брандинг ще направи така, че всички последици да се струпат обратно върху гърба ти!
— Не върху моя — поклати глава Хау. — Аз се държа на почетно разстояние от цялата операция. Всичко е в ръцете на Брислинг, аз през цялото време съм на сянка.
— И все пак си губиш времето с нея.
— Не ти плащам да ме критикуваш! — ледено процеди Хау. — Затова бъди любезна и ми обясни как да не си губя времето!
Шизей не изпитваше абсолютно нищо, освен леко задоволство от факта, че бе успяла да се върне безпроблемно към своята обичайна методология. Вече не се чувстваше объркана, обвързана, уязвима. Всичко беше абсолютно ясно, интегралното цяло на Пустотата я обгръщаше като ръката на любящ родител.
— Смятам, че по въпроса за Брислинг сме единодушни — започна тя. — Той ще бъде пожертван. Ти несъмнено знаеш за приема в края на месеца, нали? — Имаше предвид приема в чест на германския канцлер, за който й бе споменал Брандинг. — Ще направя така, че да бъда там с Брандинг. — Хвърли кратък поглед към Хау и добави: — От теб искам да накараш Брислинг да действа срещу мен. Няма да е трудно, аз сама ще му предоставя повода. Прави каквото си намислил, но искам в нощта на приема той да проникне в дома ми. Искам го там непосредствено след като изляза.
Хау я гледаше дълго и изпитателно.
— Ще намериш начин, нали? — най-сетне промълви той. — Защото разбираш, че ако не унищожа Котън Брандинг, нищо не може да спре реализацията на проекта „Кошер“! — Тръсна глава и притеснено добави: — Но действаш прекалено опасно! Приемът е само няколко дни преди разглеждането на законопроекта АСКП в Сената! — Гласът му стана тих и натежа от злост: — Значи това е последният ми шанс да видя сметката на Брандинг!
Хау с нищо не издаваше задоволството си. Както обикновено, скандалджийската му тактика се бе увенчала с успех. Отдавна бе разбрал, че хората си вършат работата по-добре, когато са поставени на мястото си. Всички копнеят за признание, но когато го получат в прекомерна доза, бързо стават мързеливи и небрежни. Човек трябва да държи подчинените си на нокти и да ги ръководи с желязна ръка, за да извлича максимума на способностите им.
В светлината на тези мисли Хау стигна до заключението, че Шизей е заслужила наградата си. Махна с ръка към стола и тя видя костюмчето „Луи Феро“, елегантно преметнато върху облегалката.
— Това е за теб — каза той. — Обичам да възнаграждавам служителите си, които работят добре.
Шизей докосна дрехата и за миг се остави на удоволствието от контакта с финия вълнен плат. После пръстите й напипаха якичката от лисича кожа, обля я внезапна вълна на отвращение — толкова силна, че дори й се пригади. Съвсем в стила на този мъж беше да й подари нещо, което той харесва, нещо, което той счита, че трябва да носи тя. Както обикновено беше проявил нехайство към личните й предпочитания, беше пренебрегнал отвращението, което винаги бе изпитвала от кожените облекла, създадени след жестоки убийства на невинни животни.