Когато Кусунда Икуза се появи на вратата, мъжът с мартинито сгъна вестника си, сложи го в малко куфарче от крокодилска кожа и се изправи. Поздравиха се изключително топло и на Плъха задочно бе представен Кен Ороши, президент на „Накано Индъстриз“.
— Как е семейството, Ороши-сан? — любезно попита Икуза, докато се настаняваше край масата.
— Всички са добре, Икуза-сан — отвърна Ороши. Изпращат ви своите поздрави и благословия.
Плъха отбеляза, че поклонът на Ороши беше малко по-дълбок — нещо доста необичайно за човек с неговото положение и възраст (беше поне двайсет години по-възрастен от Икуза), въпреки безспорния авторитет на „Нами“. Обичаите изискваха, а възпитанието просто задължаваше Икуза да се поклони по-дълбоко в знак на уважение към по-стария човек. Но беше станало точно обратното.
Разговорът на двамата се завъртя около голфа — истинска мания в живота на съвременните японски бизнесмени. Кен Ороши бе платил над четири милиона долара за привилегията да стане член на голф клуба „Коганей“ — най-престижния в страната, в който само месечната такса за поддържане на терена надвишаваше три хиляди долара. При това бе прередил поне стотина кандидати единствено благодарение на факта, че Икуза беше ходатайствал за него като член на Управителния съвет.
Разговорът протичаше без любопитни за Плъха подробности и той си позволи да огледа луксозното помещение. Беше почти пълно, предимно с бизнесмени в строго облекло и чуждестранни туристи — главно американци с яки вратове и червендалести немци.
Очите му се спряха на млада жена, всъщност почти момиче. Макар и облечено в скъпи модни дрехи, то положително още нямаше двайсет и това си личеше най-вече от ъгловатите черти на лицето му.
Подобно на Плъха, и то седеше на близка до Кусунда Икуза маса. Кен Ороши беше с гръб към него и Плъха наостри уши, забелязал безпогрешно размяната на продължителни погледи между момичето и Икуза. Някакво оживление се мярна в погледа на момичето и то изведнъж се превърна в съвсем завършена млада дама. Лицето на Икуза не издаваше нищо, освен любезно внимание към Кен Ороши. Но пламъчетата в очите му, появили се след размяната на погледи с момичето, накараха Плъха да се заеме с внимателно наблюдение.
Момичето беше облечено в къс жакет на бели и черни квадратчета, под който се виждаше якичката на черна блузка от изкуствена материя. Кожената й пола беше в същия цвят, на кръста й проблясваше широк златист колан, леките сандали на краката й също бяха в тон с колана.
Гъстата й коса блестеше от гел, малката сърпообразна устица бе покрита с ярко червило. Плъха бързо стигна до заключението, че без майсторски положения грим, лицето й би било, меко казано, обикновено. Но очите й бяха умни и пълни с живот, а това бе далеч по-важно от дрехите и грима.
На съседната маса се появиха блюда с пикантна риба и гарнирани с черен боб охлюви. Икуза приключи темата е голфа и каза:
— Мисля, че може би ще намеря отговор на финансовите ви проблеми.
— Направихме всичко възможно да ги скрием от погледа на обществеността и се надявам това положение да се запази — отвърна Ороши.
— И двете страни са заинтересовани от това — кимна Икуза и деликатно измъкна от устата си тънка рибена кост. — А вие ще получите достъп до революционно нова технология за производство на компютърни чипове.
— Да не би да ми предлагате T-PRAM на „Сфинкс“? — засмя се Ороши.
— Да — отвърна Икуза. — Точно това ви предлагам.
Кен Ороши остави пръчиците си за хранене и отправи невярващ поглед в очите на събеседника си.
— Означава ли това, че „Нами“ е сложила ръка върху патента за производство на „Сфинкс“?
— Не съвсем и не още — отвърна Икуза, после си отряза ново парче риба и майсторски го прехвърли в чинията си. — Танцан Нанги има доста сериозни затруднения й му се налага да търси обединение между „Сато Интернешънъл“ и някой от големите производители на електронни компоненти. Вашето име се появи в списъка на възможните кандидати, а аз му дадох да разбере, че „Нами“ няма да има нищо против подобно сливане.
— Но Нанги-сан не е сам, дори не притежава технологията за производството на T-PRAM. Тя е собственост на „Томкин Индъстриз“ — компанията, която се ръководи от Никълъс Линеър. Много се съмнявам, че той ще се съгласи на някаква съвместна дейност.
— Линеър не е фактор в тази сделка — рече Икуза и плъзна в устата си хрупкава рибя опашка. — Вие ще преговаряте единствено с Танцан Нанги.
После разговорът се насочи към юридическата страна на въпроса и различните клаузи по бъдещия договор за коопериране. Вниманието на Плъха отново се насочи към момичето, което отпиваше от чая си с жаждата, с която лъвицата лочи кръвта на току-що убитата си жертва.