Трепереше от ужас. Не само защото губеше съзнателен контрол над тялото си, не само защото беше безпомощен. А защото усещаше, че част от съзнанието му ликуваше с приближаването на смъртта. Започна да се бори с тази част — така, както някога се бе борил с „харагей“.
Спомни си за Нанги, своя добър приятел. Спомни си за Лю Кроукър — приятеля, когото бе отблъснал поради собственото си чувство за вина. Спомни си за мъртвата си дъщеричка с бяло като вар лице под пластмасовото покривало на кувьоза, което не бе успяло да спаси живота и. Спомни си за Джъстин и огромната си обич към нея.
Не издържа и избухна в ридания. По лицето му се търкулнаха кристалните сълзи на отчаянието, които бързо замръзваха по скулите, клепачите и устните му. Едновременно с това бликаха в такова изобилие, сякаш целият бе направен от горчиви сълзи…: Най-накрая всичко свърши. След емоционалната буря настъпи спокойствието.
Празнота.
Нищо.
Със замръзнали по лицето сълзи Никълъс се унесе в сън. Отново се появиха гъстите изпарения и той стремително полетя сред тях. Надолу, все по-надолу…
Докато най-сетне пред него се изправи Смъртта.
— Ако добродетелта съдържаше своята награда в себе си, тя нямаше да бъде човешко качество — каза Танцан Нанги. — Щеше да бъде предопределена единствено за боговете.
Ревът на дългите редици блестящи машини за пачинко беше оглушителен. Още по-добре, помисли си Плъха. Тук сме на сигурно място… — Имах предвид Кусунда Икуза — каза той.
— Аз също — кимна Нанги. — Изглежда толкова добродетелен, просто защото това му носи полза.
— Но не и на „Нами“, така ли? — попита Плъха.
— Трябва да изследваме с изключително внимание мотивите на тези, които се намират в близост с източници на неограничена власт и едновременно с това проповядват алтруизъм. Човек се отнася подозрително към всичко, което му се поднася в чиста форма, но най-вече към добродетелите, тъй като те са неприсъщи на човешкия характер и никога не могат да се вградят в него без съпротива.
Блестящият Гинза навън се къпеше в дъжд. Вътрешността на денонощното заведение за пачинко си беше все същата: ярко осветена от разноцветен неон, влажна от потта на човешките страсти. Тук никога не затваряха и това Плъха харесваше особено много. Нанги знаеше, че той често идва да играе пачинко и така най-добре се разтоварва от тежестта на особената си професия, свързана с наблюдение, проникване на забранени места и събиране на информация.
— Възложих на един от помощниците си да прегледа записа на вирусната атака срещу компютрите ви — каза Плъха.
— Много сме обезпокоени от нея — поклати глава Нанги. — Моите хора не стигнаха до никъде.
— Идентифицирането на източника е моя работа — каза Плъха. — И ще ви призная, че никак няма да е лесно, Нанги-сан. Защото този вирус е създаден по съвсем нов начин. Няколко от машините за пачинко бяха свободни, но Плъха чакаше да се освободи тази, на която бе свикнал да играе. Японците бяха луди по тази игра, която наподобяваше американския флипер, но полето, по което се движеше топчето, беше поставено вертикално. Пачинко съществуваше от десетилетия, но, подобно на повечето неща в живота си, японците я харесваха най-много в съвременния й, напълно компютъризиран вариант. Някои от новите машини имаха вградени дори телевизионни екрани, за да може играчът да следи любимото си предаване, докато набира точки на таблото.
— Винаги играя на ей онази там — каза Плъха и посочи шестата машина на седмия ред. Пред нея приключваше играта си възрастна дама, която не беше напускала заведението от часове и постоянно се местеше от една машина на друга.
— Осигури ли охрана на Джъстин Линеър? — попита Нанги, докато Плъха се приготвяше да започне играта. Беше си купил само един жетон от касиера до входа на заведението и Нанги се попита дали наистина е толкова добър. Постигането на определен брой точки щеше да му донесе нови жетони от самата машина.
Плъха се облегна на любимата си играчка и кимна с глава:
— Възложих я на най-добрия си човек — Хан Кавадо, точно според вашите изисквания. Моля ви да не се тревожите повече за нея.
— Това е просто предпазна мярка — каза Нанги. — Все още нямам представа какво иска онзи „дорокусай“, но предпочитам да бъда предпазлив. Затова настоявам за пълна сигурност.
Плъха кимна и започна да играе. Спечели първата серия, но постижението му не бе особено високо и наградата бе един-единствен жетон. Пусна го в процепа и започна втората.