— В такова общество живеем — поклати глава Нанги. — Хората винаги са се страхували от неизвестността, а Япония без император е един голям въпросителен знак. „Нами“ се стреми да извлече облаги от несигурността на нацията. Нейните членове са хищници, които добре познават вонята на мършата, от която се хранят.
Очите на Плъха, не се отделяха от малкото стоманено топче, което лъкатушеше по вертикалното поле на пачинко.
— Може би сте прав, че крайната ни цел, трябва да е „Нами“ — промърмори той. — Но в този момент просто не мога да мисля за нищо друго, освен за тайнствената връзка между Кусунда Икуза и Килан Ороши.
— Няма да те уча как да си вършиш работата — рече Нанги. — Но все пак те моля да бъдеш крайно внимателен, Пак. „Нами“ е изключително опасна групировка, тя е над всякакви закони, защото самата тя е закон. Помни, че те искам жив и до себе си, а не мъртъв и захвърлен в някой заден двор!
Плъха постигна максимален брой точки и получи цял куп жетони за игра.
Дейвид Брислинг гледаше през открехнатата врата Дъглас Хау, който разговаряше по телефона. Сърцето му се гърчеше от ревност. Проклета японска кучка, помисли си той. Откакто успя да се промъкне в обкръжението на Хау, нищо вече не е както преди. Направи опит да потисне пристъпа на остра завист, но точно в този момент Шизей се появи на прага и той не можа да се сдържи.
— Защо не присъствах на вашия разговор? — избухна той. — Нали уж аз ръководя операцията?
— Питай шефа си! — хладно го отряза Шизей, после включи ослепителната си усмивка и вдигна костюмчето пред лицето на Брислинг: — Видя ли какво ми е купил Дъги? Сигурно му е струвало цяло състояние! — Видя как лицето на Брислинг поруменява и избухна в смях. — Проблемът при теб е, че си чалнат! — просъскаха весело разтегнатите й устни. — И не мога да разбера какви функции изпълняваш! — Лицето й заплашително се приближи до смутения Брислинг: — Защо те държи Дъги, а? Може би, защото го разсмиваш? Или да му носиш костюмите на химическо? Трябва да приемеш действителността такава, каквато е, момчето ми! Ти си просто един хлапак, попаднал в света на възрастните. И винаги ще си останеш такъв! — Засмя се на пребледнялото му от безсилен гняв лице и го заряза.
Хау разговаряше с генерал Дикерсън, едно от протежетата му в Пентагона. Срещнал погледа на Брислинг, той му направи знак да се приближи и покри слушалката с ръка.
— Искам да свършиш една работа.
— Каква? — сопна се Брислинг. — Може би да отскоча до химическото, а?
Главата на Хау рязко се вдигна, ръката му освободи мембраната.
— Генерале, ще ви се обадя по-късно — промърмори в слушалката той и прекъсна разговора. — Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните? — изрева срещу Брислинг той.
— Само повтарям това, което току-що ми каза японската кучка — намръщено отвърна Брислинг и проследи с очи шефа си, който излезе иззад бюрото и посегна за сакото си. В приемната дрънчаха телефони, секретарският екип на Брислинг се справяше безупречно е маловажните проблеми.
— Хайде — подкани го Хау. — Трябва да ида в S-1 да се видя със Стедман. — Имаше предвид Джон Стедман, доайена сред сенаторите на Капитолийския хълм. Откакто тази страна бе станала република, нейните политици винаги бяха мечтали за едно от седемдесет и петте „скривалища“ в сградата на Капитолийския хълм. „Животът започва на S-40“, обичаше да казва Хау, сам лишен от тази привилегия. Но Брандинг я имаше отдавна и това беше нещо съвсем в реда на нещата при неговото влияние и връзки. Което пък караше Хау да зеленее от завист.
— Остави Шизей на мира — каза сенаторът, докато Майкъл ловко се включваше в оживеното движение. — Тя не е твоя грижа.
— Винаги така казвате — въздъхна Брислинг. — Знаете ли, че ви нарича „Дъги“?
— Ами! — погледна го остро Хау, после въздъхна и поклати глава: — Пошегувала се е, Дейвид, просто е искала да те подразни… Господи, понякога не ти вярвам и това си е!
— Нищо! — стисна зъби Брислинг и една вена едва забележимо запулсира на слепоочието му. — Искам да зная какъв точно е нейният статут тук!
Не можеше да повярва, че Шизей е влязла дълбоко под кожата на сенатора, ненавиждаше я още от мига, в който Хау започна да я използва. Ненавистта му постоянно се засилваше и начинът, по който му беше говорила преди малко, сложи капак на всичко. Никога нямаше да й прости, никога!
— Шизей е слуга, Дейвид — сви рамене Хау. — Точно като всички останали всеотдайни и патриотично настроени слуги, които ми помагат да плувам в опасните води на вашингтонската политика. — На лицето му се появи дяволито изражение, дълбоко в душата си се забавляваше от откритата ревност на Брислинг.