— Сядайте — лаконично ги покани доктор Рудолф.
Шизей се огледа. Едната от стените на помещението беше изцяло от чисто бяла пластична материя, върху която бе гравирана подробна компютърна карта на земята. Всичко останало имаше съвсем обичаен вид. Тя изпита леко разочарование, тъй като бе очаквала да види сложна лаборатория.
— Както вече сте информирани, проектът „Кошер“ има за цел създаването на изкуствен интелект по съвършено нов, бих казал революционен път — започна доктор Рудолф. — В тази насока са правени немалко опити, дори в този момент някои от тях продължават. За съжаление всички те са обречени на провал. С изключение на „Кошера“. Защото създаването на изкуствен интелект е невъзможно при използването на конвенционални компютри. Тези тромави апарати могат да ни помогнат например при поставянето на правилна диагноза за лечение и други неща от подобен характер, но извън експерименталните лаборатории са безсилни дори в изпълнението на такива рутинни задачи като разпознаване на определени форми и тяхната промяна. Казано с две думи, компютърните процесори или мрежата от такива процесори, предварително програмирани да извършват определени операции, не могат да създадат универсален изкуствен интелект.
— За постигането на тази цел е необходим мозък. А какво представлява той? Милиарди неврони — човешкият еквивалент на процесорите — които извършват едновременно огромно количество разнообразни операции. Именно това е и нашата цел тук — да събираме и съхраняваме информация по начина, по който това върши човешкият мозък — едновременно и същевременно с това при осигуряване на безкрайно разнообразие. Оттук идва и името на проекта — нашата система твърде много наподобява клетките на пчелните пити в кошера.
Доктор Рудолф потърка ръце и добави:
— Но стига приказки. Аз съм те извикал тук за демонстрация, Кук. — Кимна към пластмасовата кутия в средата на масата и добави: — Вземи, ако обичаш, дистанционното управление.
— Предпочитам приятелката ми да вземе участие в демонстрацията — рече той.
— Както желаеш — кимна Рудолф, натисна някакъв бутон и осветлението угасна. Едновременно с това стенната карта се заля от ярка светлина, сякаш се намираха в бродуейски театър. Няколко точки върху нея започнаха да пулсират. — Намираме се в Центъра за ръководство на военните операции, разположен под Белия дом — информира ги ученият. — Задействана е системата за антиракетна защита, което означава, че срещу Съединените щати са изстреляни няколко балистични ракети от три различни площадки. — Червените точки мигаха и се приближаваха към тях, едновременно с това се появиха жълти мигащи светлини, които посочваха точното място на изстрелването — на съветска територия, край югозападното крайбрежие на Сибир.
— И аз трябва да определя дефанзивната или офанзивната тактика с помощта на „Кошер“, така ли? — попита Шизей, без да сваля очи от разноцветните копчета по черната кутия.
— Не — поклати глава доктор Рудолф. — В ръцете си вие държите стратегията на руснаците. Естествено, работата ви ще се подпомага от конвенционални компютри. Дори ще видите съветите, които ви дават на малкия екран до кутията. Но сама трябва да решите как и кога да изстреляте втората, а ако оцелеете — и третата серия ракети.
— Ако оцелея ли?
— В момента защитата на Съединените щати е поверена изцяло на компютъра „Кошер“ — отвърна доктор Рудолф. — И Третата световна война е вече в ход.
Червените точици на руските ракети вече бяха изминали половината от разстоянието до целта си. Шизей видя как срещу тях се издигат зелени точици. Миг по-късно започнаха серии от жълто оцветени експлозии, показващи, че вражеските ракети са взривени в атмосферата.
Шизей изстреля втора, двойно по-голяма вълна от нападателни ракети, а после поиска съвет от компютрите. Вдигна очи точно навреме, за да види как рояк от зелени светлинки се бе насочил към територията на СССР. „Кошерът“ бе успял да защити Америка и вече отвръщаше на удара с удар.
Натисна бутона за идентификация на ракетите, получи я и поиска система за защита. Зачака, обзета от нетърпение. Зелените точици се приближаваха все повече до целта си. Вдигна няколко ескадрили бомбардировачи, раздели ги на четири и ги отправи срещу врага. В отговор видя оранжевите точици на американските изтребители, излетели незабавно от самолетоносачите, разположени в океана. Нима всичко това се вършеше от „Кошера“? Нима той беше гениалният стратег, който предвижда всеки ход от нейна страна? Не, това не е възможно!