Отново потърси съвет от компютрите си, после отчаяно включи в действие атомните подводници и автоматичната антиракетна система на Съветския съюз. Идентификациите се превърнаха в пълноводна река, компютърът не успяваше да ги обработи, тя самата не знаеше коя бойна единица да защитава. Все пак компютрите й успяха да взривят няколко от американските ракети по време на полет, но останалите достигаха целите си и Шизей виждаше как собствените й площадки една по една излизат от строя. Още преди да се осъзнае, ескадрили от бомбардировачи „Стелт“ блокираха атомните й подводници. След това Москва бе изтрита от лицето на земята, а на нейно разположение останаха само няколко бомбардировача. Какво да правя, безпомощно се запита тя и усети, че започва да се поти.
— Достатъчно ли ви е? — попита доктор Рудолф и гласът му изкънтя в тишината на стаята.
— Да — отвърна прегракнало Шизей и отблъсна черната кутия по-далеч от себе си. — Но колко убедително може да прозвучи всичко това? Аз не разбирам нищо от ракети и антиракетни системи. Докато „Кошера“ разполага с цялата възможна информация по този въпрос.
— „Кошерът“ знае точно толкова, колкото знае компютърът, който беше на ваше разположение — отвърна доктор Рудолф. — Тук му е мястото да добавя, че той е изключително точно копие на онзи, който действа в Кремъл.
— Но разликата… Разликата е смазваща! — прошепна Шизей.
— Точно, така — невъзмутимо кимна доктор Рудолф. — Все едно, че един и същ тест за интелигентност се предлага на съвременен човек и праисторически динозавър. — После потърка ръце и попита: — Как беше демонстрацията, Кук?
Брандинг се разтапяше от щастие. Вече всичко беше в ръцете му, просто можеше да го пипне. Компютърът „Кошер“, за който бе рискувал цялата си кариера, вече беше действителност! Рудолф и гениалният му екип бяха успели да го измъкнат от неясната теория, бяха го подложили на далеч по-тежки изпитания от първоначално планираните. Брандинг беше присъствал и на тях, тогава чувстваха, че имат основания да продължават и нищо повече. Докато това тук вече беше успех, огромен успех! Компютърът можеше да говори, отначало отделни думи, после изречения и цели параграфи. Мозъкът му е жив, той е тук и е изцяло на негово разположение.
— Какво ще кажеш, Шизей? — попита Брандинг, задавен от силата на емоциите.
— Аз… — Шизей все още не беше се отърсила от смайването. — Възможно ли е да го видя този „кошер“?
Доктор Рудолф погледна към Брандинг:
— Ти решаваш, Кук. Тя е твой гост.
— Добре — кимна сенаторът.
Самият „кошер“ се оказа скрит три етажа по-долу, под мазето на стогодишната къща. Там бяха използвали доста експлозиви, за да пробият солидната скала, върху която се държаха основите. Когато Шизей го видя в средата на секретната лаборатория, тя все още не можеше да повярва на очите си.
— Хайде, стига! — извика тя. — Та това тук е голямо колкото джобното ми тефтерче! Не може да бъде онзи могъщ компютър!
— Може и още как! — грееше от задоволство доктор Рудолф. Ръката му се насочи към странния триизмерен осмоъгълник, чиято повърхност беше изцяло от медно-берилиева сплав. — Това е „Кошера“! Това е вашият противник по време на неотдавнашната симулация на Третата световна война! Сега сте убедена, че името му е подбрано изключително подходящо, нали? Той наистина е един свръхинтелигентен мозък, един истински изкуствен интелект. Няма нищо общо с човешката ни представа за подобни машини, която винаги е свързана с отделните елементи. Неговите елементи са милиарди, но работят едновременно и в пълен синхрон. За създаването му беше необходима изцяло нова, наистина революционна технология. Резонансните му чипове са направени не от силикон, не дори и от най-съвременните свръхпроводникови материали — алуминиево-галиевите арсениди. За нас дори тази технология е стара. „Кошера“ работи изцяло с мултилазерни чипове и сами имахте възможност да се уверите в тяхната работа — изпращахме кодирани светлинни сигнали със скорост, която се измерва с време, равно на една десетмилиардна част от секундата. Те се превръщат обратно в електронни сигнали чрез особен пласт от монокристални диаманти. В резултат разполагаме с чип, който не само обработва информацията с умопомрачителна скорост, но и я изолира от огромното количество топлина, което се отделя при обикновеното осъществяване на подобен род операции. Накратко казано, в сравнение с този кошерен мозък, всички останали компютърни системи изглеждат смешно тромави.