— Затова нямах никакъв шанс срещу него — поклати глава Шизей.
— Дори Джордж Патън на върха на славата си не би имал по-голям шанс от вашия — увери я доктор Рудолф.
— Но защо вече не се използва, след като е толкова бърз, интелигентен и умее да планира всичко? — попита Шизей.
— Току-що проведената демонстрация е началото — отвърна доктор Рудолф. — По принцип трябва да бъде държан в нещо като карантинен период, все още разработваме някои второстепенни проблеми. Защото „Кошера“ все още не е компетентен във всички области на живота.
— Не се ли страхувате, че някой може да се добере до този изключителен мозък? — попита Шизей.
— О, не — ослепително й се усмихна доктор Рудолф. — Освен системата за сигурност, с която вече имахте възможност да се запознаете, и която, бих добавил, е само малка част от общата ни система за сигурност, „Кошера“ е програмиран със своя вътрешна система за сигурност, която изключва както възможността за непозволено проникване в него, така и вирусни атаки от всякакъв вид. Мога да ви уверя, че рожбата на Кук Брандинг е напълно обезопасена!
— „Кошера“ е твоя рожба — поправи го Брандинг. — Аз съм само кръстникът.
— Благодаря, Кук — сведе глава доктор Рудолф. — Елате в кабинета ми, кафето сигурно е готово. Ще си позволя да ти отнема малко време с финансовите изисквания за следващата година…
— Шизей?
— Идвам, Кук. — Очите й все още не можеха да се откъснат от фантастичната машинка, която беше в състояние да мисли като човек. Направи крачка към тях, но десният й крак изведнъж се подгъна и тя почти се просна по очи. — Добре съм, добре съм — размаха ръце по посока на разтревожените мъже тя. — Просто трябва да продължа боса!
Обърна се с гръб към двамата мъже, събу обувките си. От вътрешността на счупеното токче измъкна малък цилиндричен предмет и светкавично го пъхна под плота на масата, върху която бе поставен „Кошера“. С бясно блъскащо сърце усети как лепкавата повърхност на цилиндърчето захваща здраво дървото, точно под осмоъгълната форма на компютъра. В следващия миг вече се беше извърнала към тях и щастливо се усмихваше:
— Кафе! Чудесно! Просто умирам за една чаша!
Късно следобед Томи Язава се върна в полицейското управление. Целият ден бе разпитвала помощниците на доктор Ханами и доктор Муку — персоналът в лабораториите и рентгена, изобщо всички, които са били в тесен контакт с двата кабинета. Прегледа и списъците с пациенти на двамата лекари за предишните шест седмици, търсейки нещо, което да я насочи към самоличността на убиеца.
От начина, по който бяха извършени престъпленията, беше ясно, че убиецът се е познавал с жертвите си. Това особено ясно личеше в случая с доктор Муку, който беше убит отблизо и без да оказва съпротива. Томи не можеше да си представи как някой, дори страховитият нинджа, с когото сама се бе сблъскала, ще проникне в кабинета на психиатъра и ще му вкара в окото цигара, натъпкана с фосфор. Именно фосфор беше открил лабораторният анализ върху лицето на доктор Муку. В заключение се казваше, че „силен пламък е проникнал през външната и вътрешната обвивка на ретината, очния нерв и очното дъно“. С други думи — пламтящият край на цигарата бе пробил цялото око и бе стигнал до мозъка, причинявайки бързата му смърт.
Според заключението на съдебния лекар, а и според това на самата Томи, убиецът не само се е намирал в близост до своята жертва, но е действал светкавично и изненадващо. Дрехите на доктор Муку не носеха следи от борба, не бяха дори измачкани. Кабинетът му беше безупречно подреден, нямаше никакви следи от борба. Заключение: Муку е познавал своя убиец. Предположение: Ханами — също.
Останалата част от следобеда Томи прекара с телефон в ръка. Търсеше познати и приятели на Ханами, опитваше се да ги свърже с тези на Муку, да намери нещо общо между тях. Беше поискала подробен доклад за семействата на двамата лекари — не защото очаквате да открие нещо важно, а просто защото бе свикнала да върши работата си както трябва и нищо да не пропуска.
До този момент бе научила, че Муку е бил вдовец, а Ханами е живял в отлична хармония със съпругата си. И двамата са били бездетни.
Когато приключи с набирането на номерата по списъка си — успя да открие едва една трета от хората в него — тя остави телефона и отиде при Сенжин. Имаше нужда от съвет, а в сведенията се споменаваше, че той лично се е консултирал на няколко пъти с доктор Муку относно заподозрени в убийства хора.
Смрачаваше се, повечето служители от дневната смяна вече си бяха тръгнали, голямата сграда бе далеч потиха. Но Сенжин си беше в кабинета.