— „Психопатията не е лицето на злото“ — така каза веднъж доктор Муку — отговори на първия й въпрос той. — „Тя е по-скоро лъч светлина, долетял до нас от отдавна забравен фар. Психопатът може да приеме и търпи край себе си единствено самотата“… — Сенжин бавно кимна с глава: — Да, помня отлично Муку-сан. Смъртта му е голямо нещастие за нашия отдел. Благодарение на неговите познания за психиката на престъпниците аз успях да идентифицирам, изолирам и заловя Курамата, Шигеюки и Тоширох — трима от най-търсените терористи в тази страна.
— Какъв човек беше той? — попита Томи.
— Муку-сан ли? — сбърчи чело Сенжин. — Трудно е да се каже. Беше изключително умен, разбира се, но и някак, бих казал, вглъбен… Не търсеше самоизявата, по моя преценка не беше от добрите оратори… Силата му беше в разсъдливостта.
— От това, което съм събрала до момента, личи, че не е имал много приятели.
— Бих се учудил, ако беше обратното — каза Сенжин. — Макар и изключително умен, Муку-сан беше доста упорит и своенравен човек. Силно се съмнявам, че с този характер би могъл да има близки приятели.
— Можете ли да ми разкажете малко повече за него?
Сенжин стана и излезе иззад бюрото си.
— В тази връзка искам да ви питам какво става с Никълъс Линеър. Върнал ли се е в Токио?
— Доколкото знам — не — отвърна Томи. — Никой не знае къде е, и в това отношение изпитвам нещо като облекчение. Защото „Червената армия“ едва ли ще успее да го докопа.
— Да се надяваме — отвърна Сенжин. — Макар че на ваше място не бих го изпускал от погледа си. Ще ви дам един съвет — открийте го при възможност веднага!
Той се беше изправил толкова близо до нея, че гърдите й почти го докосваха. Лицето й пламна, ноздрите й се разшириха. Пое дълбоко аромата на мъжкото му тяло, сякаш бе никотинов дим. Изпита остро чувство на срам. Не от еротичните си видения, а от факта, че не бе се дръпнала още в началото, както би трябвало да постъпи. Въпреки всичко не помръдваше.
— Как се чувствате, Томи-сан? — попита я Сенжин. — Неотдавна преживяхте сериозен сблъсък…
Чула го да произнася малкото й име, тя усети как по гърба й залазиха мравките на възбудата. Това също беше неблагопристойно поведение — нелюбезно поради интимната нотка, която внушаваше. Но Томи не успя да открие обида в душата си.
— Чувствам се достатъчно добре — отвърна тя с леко потрепващ глас. — Разбира се, ако не обръщам внимание на някои натъртени места по тялото си. — Установи, че й е трудно да си поеме дъх, но въпреки това добави: — С интензивна работа ще забравя кошмарите. — Сърцето й лудо блъскаше.
— Виждам, че основателно съм се тревожил за вас — каза Сенжин, протегна ръка и повдигна брадичката й. — Вие сте изключително всеотдайна служителка.
Коленете на Томи омекнаха от докосването му. Безмълвно се помоли на боговете да не изгуби съзнание. В кабинета изведнъж стана много горещо. А после дъхът й окончателно замря, тъй като главата му бавно се приведе надолу и устните му се впиха в шията й. Устата й се разтвори, клепачите й затрептяха. Чу го да прошепва името й, някъде далеч-далеч.
— Ела — едва чуто каза той и тя мълчаливо се подчини. Той я изведе от кабинета си и тръгна пред нея по почти пустия коридор. Вкара я в едно малко помещение, което се използваше за склад.
Затвори вратата зад себе си и превъртя ключа. От малкото прозорче високо на насрещната стена се процеждаше слаба и разсеяна светлина. Томи усети как някакви рафтове зад нея се впиват в тялото й. Беше толкова тясно, че никой от тях не можеше дори да се обърне.
— Какво… Какво става? — объркано прошепна тя, макар тялото й чудесно да разбираше всичко. Вътре в себе си тя бе сигурна в това, което предстоеше да се случи още от мига, в който Сенжин стана от бюрото си и се приближи до нея.
Усети устните му върху своите. Неволно разтвори уста и потръпна от удоволствие, когато езиците им се докоснаха, а след миг и здраво се преплетоха. Господи, най-сетне! Искам това да продължи вечно!
Почувства как полата й се вдига нагоре, ръцете му обхванаха бедрата й. После той се отпусна на колене, а Томи беше толкова смаяна, че не можеше да отрони нито звук. Когато езикът му откри пламналата рана между краката й, тръпнеща от желание за него, тялото й се разтърси от могъща тръпка. Имаше чувството, че бавно се плъзга в гореща баня, мускулите й омекнаха, костите й сякаш се стопиха. Съзнанието й бе абсолютно пусто, сякаш промито от силен наркотик. Някак унесено си спомни как бе мечтала за този миг, макар никога да не бе допускала, че той действително ще настъпи. Спомените за тайните й блянове се смениха с действителността, завъртяха се в безумна вихрушка. Колко нощи бе лежала с широко разтворени очи и се бе докосвала по начина, по който в момента я докосваше Сенжин! Колко пъти си бе представяла, че той е до нея, над нея, вътре в нея! И ето че бляновете се бяха превърнали в действителност, в някаква сюрреалистична постеля, върху която бавно се раздвижваха пламналите й бедра.