Духът й, лек и безплътен, се рееше на воля в малката и задушна стаичка. Едва доловимата миризма на пот — нейната пот, нейната възбуда — беше като аромата на фин парфюм, невероятно приятен букет, от който ноздрите й се разширяваха, а от устата й се изтръгваха тихите писъци на неземната наслада.
Накрая сякаш цялата вселена се вмести в пламналото й тяло, бедрата й полудяха, ръцете й хванаха мократа от пот глава на Сенжин и я притиснаха с огромна сила в пролуката между широко разтворените й нозе, светът изчезна от помътеното й съзнание. И когато помисли, че всичко вече свърши и започна да се отпуска, той внезапно се изправи и проникна дълбоко в нея с цялата си мъжка мощ, очите й се обърнаха с бялото навън, усещането й за неземна наслада нахлу в душата й с такава сила, че тя моментално забрави насладата, която бе изпитвала само допреди миг и бе приела за връх на удоволствието.
Искаше повече от плътта му, пръстите й трескаво раздърпаха възела на вратовръзката му и разкопчаха ризата му до кръста. Езикът й побесня по шията му, докосна грубото, очертание на отдавна зарасналата рана, устните й нежно я целунаха. Пот засмъдя в очите й.
Хлипаше от щастие на гърдите му, ханшът й яростно отговаряше на мощните му тласъци, краката й се обвиха около кръста му, устните й хапеха солената му плът. Вече не бяха двама души, вкопчени един в друг в тясното помещение. Превърнаха се в едно цяло — изгарящо в пламъци, топящо се, лудо…
Когато всичко свърши. Томи усети вкуса на кръвта му по устните си. Отпусната в прегръдките му и увила крака около кръста му, тя се вслушваше в нестройното блъскане на сърцата им, доволна от мрака, доволна дори от нетърпимата горещина. Не можеше да си поеме дъх, но и това й харесваше. Сякаш двигателят, който бяха създали с телата си, отнемаше всичкия кислород наоколо. Слепоочията й лудо пулсираха и тя съзна, че каквото и да се случи оттук нататък, част от него й принадлежи завинаги. Не знаеше какво съдържа тя — емоция, чувство или нещо далеч по-ефимерно… Не беше време за дефиниции, още по-малко за равносметки. Беше време за възприемане на тайнственото и неизвестното, за преклонение не само пред самото им съществуване, а дори и на самата представа за тях.
После, като крадец в тъмна нощ, в съзнанието й се промъкна тревожният въпрос: Господи, какво направихме?
Отдръпна се от него. Стори го с мъка, сякаш телата им бяха залепени с необичайно здраво лепило. Зададе въпроса на глас, повече на себе си, отколкото на него:
— Какво направихме, Омукае-сан? — Откри, че трудно си поема дъх.
— Вероятно се спасихме — тихо отвърна той.
Затворен в тясното пространство и пълната интимност на телата им, този отговор й се стори чудовищно шокиращ.
— Какво искате да кажете? — смутено попита тя, макар сърцето й да знаеше всичко, макар душата й да чувстваше правотата на думите му.
— Не е тайна, че ти не беше щастлива, Томи — нежно промълви той.
— Но как вие?… На никого нищо не съм казвала!
Той не обърна внимание на избухването й и тихо се разсмя:
— Ами аз… Нима някой познава отблизо железния Омукае? Просто няма кой знае какво за казване… Животът ми е празен и безсмислен, ако не се брои работата… — Ръката му я докосна в мрака, тялото й потръпна сякаш ударено от ток. — Но сега имам чувството, че най-сетне всичко идва на мястото си. Вече и над моето небе блестят ярки звезди… Има луна, а дори и слънце… — От устата му се откърти тежка въздишка: — Ех, Томи!
— Не! — извика тя, откъсна се от прегръдката му и рязко отвори вратата. Хладният въздух в коридора, контролиран автоматично от климатичната инсталация на сградата, рязко я блъсна в гърдите, тя неволно изхълца. После се овладя и изтича в дамската тоалетна.
Наплиска лицето си със студена вода, изми и разгорещеното си тяло. Нито веднъж не се погледна в огледалото, сигурна, че в него ще види не своя, а неговия образ.
Беше абсолютно зашеметена от мисълта, че може да има отношения с мъж като Сенжин Омукае. Докато тези отношения бяха просто мечта и игра на въображението, всичко беше наред. Но прехвърлени в действителността, те се превръщаха в сериозна заплаха. Защото бяха установени с човек, който живее по собствени правила, с човек, който се чувства зле в тесните окови на японското общество.