Плъха ясно виждаше дълбините на познанието в очите й и неволно се запита дали Икуза си дава сметка в какво се е забъркал.
— Ти можеш да ме прелъстиш, защото ти го позволявам! — каза дебелият.
— Това не е прелъстяване — изсмя се Килан. — Ти имаш предвид обикновена сделка. — После сви рамене и добави: — Няма значение. Не ме интересуват твоите слабости, Кусунда. Нито действителните, нито въображаемите. За мен ти си като сън, като видение, появило се сред пушека на марихуаната. Изобщо не ме интересуваш. Върша всичко заради баща ми. Лягам с теб единствено, защото знам, че той буквално ще пукне, когато разбере, че си вдигам краката за теб! Интригантствам с теб, защото интригите удовлетворяват желанието ми за безпорядък, защото съм онзи престъпник, който баща ми никога не е бил и няма да бъде. Както казват американците — аз съм куражлия, Кусунда. А приятелите ми с революционно мислене казват, че притежавам изключително силно желание за промяна. Ти как би нарекъл това желание?
Икуза сякаш се забавляваше от монолога на момичето или поне не изглеждаше отегчен. Плъха вече беше сигурен, че той подценява Килан. Докато тя рецитираше основите на своята житейска философия, черните очи на Кусунда Икуза възбудено проблясваха. Сякаш думите й имаха свойството да осветяват и най-потайните кътчета на душата му.
Слушайки монолога на Килан Ороши, Плъха си спомни за един стих от английския поет Алтърнън Суинбърн:
Но според него тези бъдещи революционери, странно преплетени един в друг, трудно биха разбрали мисълта на Суинбърн.
— Бих го нарекъл „татемае“ — рече Кусунда Икуза. — Фасадата, до която толкова майсторски прибягват телевизионните звезди. Десет хиляди души попадат едновременно в клопката на „татемае“. В крайна сметка, ние японците, сме фетишисти, които се прекланят пред фасадата и боготворят всеки символ, който е в състояние да ни накара да забравим страховете си. В този процес нерядко хвърляме всичките си сили, обричаме живота си.
— Също като на императора — погледна го със светнали очи Килан. Плъха забеляза, че тя притежава способността да обърне наопаки и най-смисления отговор, да го използва моментално за собствените си цели. Същевременно говореше по начин, който далеч надвишаваше познанията на едно осемнайсетгодишно момиче. Плъха си напомни, че тя се счита за революционерка, а сред подобни хора ораторското умение е на особена почит. — Никой не знае повече от теб за императора, Кусунда. Когато съм с теб, аз имам чувството, че съм се доближила до него.
— Стига! — изкрещя Икуза. — Започваш да се подиграваш с най-светите неща!
Беше съвсем ясно, че Килан бе успяла да докосне някакъв скрит нерв, а психиката й я караше да натиска докрай.
— Кой казва, че императорът е свят? — попита тя. — Ти? Или останалите членове на „Нами“?
— Императорът е пряк потомък на Небесния син.
Успяла да го въвлече в мътните води на философския спор, Килан бе твърдо решена да го направи на пух и прах. Това беше съвсем ясно на Плъха, но едва ли важеше и за Икуза.
— Кой прибягва сега до „татемае“? — попита момичето. — Ти си по-добър от всички телевизионни звезди, взети заедно! Митът за краля бог е стар колкото света и навсякъде са се прекланяли пред него. Но ти добре знаеш, че той е просто един кух талисман, с чиято помощ успяваш да мачкаш душите на хората.
— Вече говориш глупости — усмихна се Икуза. — Какво правиш с мен, ако това наистина е вярно?
— Много добре знаеш, Кусунда. Аз съм толкова аполитична, колкото ти си обратното. И това е единственият баланс в цялата ни връзка.
— „Аполитична“ не е думата, която най-точно ти подхожда — отвърна Икуза. — Ти си нихилистка, ти си зловеща сибила в черни одежди!
— Ох, защо не ми казваш тези думи, докато сме в леглото! — извика възбудено тя.
Плъха си даде сметка, че Икуза изобщо не обръща внимание на многобройните й възклицания. Ръцете му мълчаливо я притеглиха, тялото й изведнъж се изгуби в огромната му маса. Докато се любеха Плъха гледаше встрани, но не изключи магнетофона.