Докато разговаряха, Брандинг забеляза, че събеседниците му го гледат по един особен начин. Миг по-късно стреснато установи, че в поведението им присъства онази почит, която журналисти от този ранг показват единствено към президента на Съединените щати.
Стана му приятно, почувства се поласкан. Даваше си ясна сметка, че приятелството му с тези хора се основава преди всичко на взаимната полза. От друга страна, той не беше толкова наивен, че да не прави разлика между тези сериозни журналисти и повечето от колегите им, които бяха твърде мързеливи, отегчени или просто глупави, за да си дават сметка какво представлява истинската журналистика.
Подбирай приятелите си много внимателно, казваше някога майка му. Те са хората, които най-често ще говорят за теб. Брандинг никога не забравяше тези думи.
Най-сетне разговорът се насочи към истинската причина за срещата им: продължаващите „фронтови“ разследвания на професионалното поведение на Хау. Брандинг си даваше сметка, че е стъпил на тънък лед и това неофициално разследване е факт единствено благодарение на големите заслуги, които беше вършил на тези мъже. Все още не бяха се добрали до конкретни доказателства и водещият — по-нетърпелив от колегата си — се запита на глас дали изобщо ще открият нещо.
Брандинг, току-що долетял от Вашингтон, където беше говорил пред Националния пресклуб, побърза да го успокои, че доказателства ще има. След което мина на любимата си тема — проекта „Кошер“, върху която беше говорил и във Вашингтон.
Екип на Института „Джонсън“ във Вашингтон вече завършваше проекта „Кошер“, насочен към създаването на свръхмощен стратегически компютър, което през следващите пет години щеше да се финансира от Агенцията за стратегически компютърни проучвания АСКП, чийто председател беше Брандинг. „Кошерът“ щеше да бъде компютър от революционно нов тип, който не само ще разсъждава, но и ще предлага готови стратегически схеми. Брандинг се надяваше с такива компютри да бъдат съоръжени всички правителствени институции — Съветът за национална сигурност, ЦРУ, ФБР, Пентагона и прочие. Предимствата на подобна система, неизвестна в нито една друга страна на света, ще бъдат огромни, ще се отразят не само в областта на националната сигурност, но и в борбата срещу тероризма, предприемането на възпиращи операции в Близкия изток и навсякъде другаде по света.
Във Вашингтон Брандинг научи, че някой се рови около екипа в Института „Джонсън“ и събира без разрешение компютърна информация за неговите членове — извлечения от банкови сметки, заеми и подобни неща. Това моментално му замириса на Хау и той сподели с двамата си приятели, че ако могат да докажат връзката на сенатора с това незаконно шпиониране, работата им ще потръгне. И двамата моментално се наостриха — Брандинг ясно видя как ги обзема алчността и нетърпението на хрътки, подушили голямата сензация.
Маскарадът постепенно замираше, разговорът им — също. Малко по-късно тримата се разделиха и именно тогава Брандинг забеляза Шизей.
Беше се изправила до мраморната камина в гостната и Брандинг неволно сравни безупречната й кожа с гладкия полиран камък. Беше облечена в плътно прилепнала черна блузка без ръкави и копринени панталони в същия цвят. Около невероятно тънкото й кръстче беше увит широк колан от крокодилска кожа с огромна червеникавозлатиста катарама, чиято форма бе доста трудна за определяне. Деликатните й нозе бяха стегнати в обувки с висок ток от крокодилска кожа. Този начин на обличане доста се различаваше от обичайните за Ийст Енд летни тоалети. Брандинг хареса както него, така и самата нея. Спомни си какво си беше помислил в онзи миг: тази жена притежава кураж. Заключението му се дължеше не само на облеклото, но и на начина, по който беше прибрала блестящочерната си коса зад ушите, оставяйки само тънко, необичайно изрусено кичурче да виси свободно над високото й чело.