— В какъв смисъл говорим — в практически или в морален? — попита тя.
Тялото й беше притиснато до неговото и Брандинг съвсем ясно чувстваше плътта й под тънката дреха. Най-непосредствено усещаше мускулите на бедрата й и топлината на мястото, където те се съединяваха. Именно това място тя потъркваше у него с някаква котешка гальовност.
Сведе очи към лицето й и отново се стресна от съвършената му невинност. Ведрото и безгрижно изражение влизаше в остро противоречие с движенията на нейното тяло. Изпита чувството, че държи в обятията си две жени едновременно — едната сякаш бе съществувала далеч преди раждането на сексуалното привличане, а другата бе самата му основоположница.
— Предполагам, че се изразих прекалено теоретично — каза Брандинг с леко одрезгавял глас. — Животът отдавна е доказал, че злото винаги е банално.
Шизей отпусна глава на рамото му. Заприлича му на уморено дете, което моли за милувка. Но тя не беше дете и Брандинг осъзна това в мига, в който усети твърдите й гърди. Еротичният заряд бе толкова силен, че той изпусна такта и за малко не настъпи деликатните й нозе.
Тя вдигна глава и му се усмихна. Нима беше възможно да му се подиграва?
— Като малка ме учеха, че баналността сама по себе си вече е нещо лошо или поне неприемливо — каза тя. Гласът й беше тих и мелодичен, Брандинг остана с впечатлението, че пее под съпровода на оркестъра. Лъч бледа светлина очертаваше линията на ръката й, свежа и чиста като росата по листенцата на мушкатото до тях. Брандинг имаше чувството, че този лъч е насочен към нея специално, за да подчертае нежната твърдост на плътта й. — На японски има една думичка „ката“. Тя означава правило, но и подходящ начин на живот. Разбирате ли? Баналността остава извън „ката“, тя не принадлежи на нашия свят.
— На вашия свят?
— В Япония обучението е всичко, сенаторе. „Ката“ е всичко. Без тези две неща животът ни ще се превърне в хаос, а човекът едва ли ще се отличава от маймуната.
Брандинг беше чувал какви ли не неща за предразсъдъците на японците, но никога не беше им обръщал сериозно внимание. По принцип не понасяше предразсъдъци и самозаблуди, ето защо кръвта му моментално кипна. Тази непоносимост беше една от причините да не харесва хората, които се събираха на приеми като днешния, тя беше в основата и на многобройните спорове между него и баща му — типичен брамин със синя кръв в жилите. Спорове, заради които така и не се завърна у дома след завършването на колежа. Беше противник на подобен вид невежество просто по природа и винаги се опълчваше срещу него.
— Вероятно имате предвид законите — рече на глас той, решил да направи опит да я разбере. — Законите цивилизоват човечеството.
— Човечеството създава законите, за да служат на лични интереси — отвърна тя. — А „ката“ важи с еднаква сила за всички японци.
— За всички японци, но не и за всички хора — усмихна се той. Късно си даде сметка, че прибягва до онзи тон и усмивка, с които някога посрещаше забавните, но глупави забележки на малката си дъщеря.
Очите на Шизей проблеснаха и тялото й се отдръпна от неговото.
— Мислех, че след като сте сенатор, ще притежавате достатъчно интелект, за да проумеете тези неща — хладно каза тя.
Изправен на дансинга сред бавно полюшващите се двойки, Брандинг веднага си даде сметка, че двамата привличат доста любопитни погледи върху себе си. Затова протегна ръце и каза:
— Хайде, нека си довършим танца.
Шизей го гледаше внимателно, без да помръдва. После се усмихна и сякаш решила, че моментното му неудобство е достатъчно възмездие за проявената преди миг грубост, плавно се плъзна в ръцете му. Брандинг отново усети възбуждащата топлина на тялото й.
Оркестърът превключи на една от тъжните балади, които обичаше да пее преди години Франк Синатра.
— Каква музика обичате? — попита Шизей, докато бавно се въртяха по дансинга.
— Коул Портър — сви рамене той. — Също и Джордж Гершуин. Като младеж обичах да слушам Хоуги Кармайкъл… Знаете ли онази песничка — „Сладостно и тъжно“?
— Аз харесвам Брайън Фери, Дейвид Бауи и Иги Пои — сякаш не го чу тя. — Много ли избързвам?
Той разбра какво има предвид и някак предпазливо отвърна:
— Чувал съм за тях.
— Енергия — прошепна Шизей. — Енергията е това, от което се нуждая заедно с шампанското.
Той се вгледа в лицето й и почувства как сърцето му забързва своя ритъм, а адреналинът в кръвта му бързо се покачва. Минаваше полунощ. По това време той обикновено отдавна би се сбогувал с домакините и би поел обратно към побелялата от солта и вятъра къща на Дюн Роуд, отегчен и малко депресиран от контактите си е тези сякаш болни хора. Сега изненадано установи, че никак не му се прибира.