В един момент тя не издържа и позвъни на доктор Ханами — хирургът, който го беше оперирал. Веднъж на всеки две седмици Никълъс ходеше на контролен преглед при него и той я увери, че от органическа гледна точка всичко у съпруга й е наред.
— Мъжът ви преодолява сериозна травма, госпожо Линеър — съобщи й хирургът с непоколебимостта на бог. — Уверявам ви, че това състояние е временно и не е предизвикано от следоперативните медикаменти. Моментното му състояние се основава изцяло на психологически фактори, но общото му възстановяване протича забележително добре. Скоро всичко ще отзвучи.
Джъстин обаче беше на по-друго мнение. Тя знаеше какво огромно психологическо натоварване може да понесе Никълъс, тъй като беше до него при сблъсъка със Сайго, помнеше отлично начина, по който той се справи със смъртно опасния си братовчед, а после и с Акико — неговата любовница. Всичко това не можеше да се промени от някаква си операция.
Джъстин отвори писмото и измъкна лист хартия, гъсто изписан на машина. Наистина беше от Кроукър, най-добрия приятел на Никълъс. Когато Джъстин се запозна с него, Лю Кроукър беше лейтенант детектив в градското полицейско управление на Ню Йорк и разследваше серията от тайнствени убийства, извършени от Сайго. Една година след като Никълъс уби Сайго, Кроукър пристигна в Япония и помогна на приятеля си да се справи със съветския агент, който искаше да разкрие строго секретния проект за добиване на петрол от океана, известен с името „Тенчи“. С този проект се бе ангажирал Танцан Нанги, приел поръчката на японското правителство. В тежката битка с един изключително силен физически съзаклятник на руснака, Кроукър изгуби лявата си ръка. Никълъс понесе това много тежко, така и не успя да се освободи от чувството за вина, тъй като Кроукър беше дошъл в Япония единствено заради него. Джъстин знаеше, че Кроукър изобщо не го счита за виновен, но Никълъс — обикновено с подчертан източен манталитет, в този случай се държеше съвсем като европеец.
Драги Ник и Джъстин,
Поздрави от Марко Айлънд, вероятно сте изненадани, че не сме в Кий Уест. Но простата истина е, че на мен ми писна от „Края на пътя“ — така местните хора наричат Кий Уест. Това е едно много странно място, дори за шантав щат като Флорида. Човек трябва да е напълно пропаднал или закоравял пияница, за да може да живее там. Затова се преместихме.
Тук, в Марко Айлънд, риболовът е страхотен. Аликс става истински майстор по марлините. Купих една малка лодка и постоянно сме в морето. С нея си докарваме съвсем приличен доход, макар че едва ли ще забогатеем. От друга страна, местните власти ме удостоиха с титлата „почетен капитан“, тъй като навремето бях спипал доста моторници, които се опитваха да докарат кокаин на територията на щата. Май наистина ще се окаже, че ченгето цял живот си остава ченге.
Все чакам кога Аликс ще си признае, че й липсва Ню Йорк и животът на фотомодел, но тя си мълчи. Поне засега…
Новата ми ръка е страшна, Ник! Онзи доктор в токийската клиника „Тодай“, при когото ме заведе, се оказа истински магьосник! Не зная какво точно е окачил в края на китката ми, но то наистина е страхотно! Действа толкова добре, че Аликс почна да ми вика „капитан Сумо“.
Силата в новата ми ръка е огромна, близо два месеца се обучавах как да я контролирам. А след още четири вече съм сръчен като маймуна. Струва ми се, че е направена от някаква сплав на титан с графит, към която са прибавени особени поликарбониди. И всичко това е увито в херметическа изкуствена кожа. Много съжалявам, че ви нямаше в Токио, когато пристигнах да ми я поставят.
Джъстин прекъсна четенето и хвърли крадлив поглед към Никълъс. Когато се върнаха от Банкок, където филиалите на „Сато Интернешънъл“ произвеждаха някои от компонентите на чипа Сфинкс, тя изпадна в ярост, разбирайки, че са се разминали с Кроукър. Нима Никълъс не е знаел кога ще пристигне приятелят му, чудеше се Джъстин. Нали той лично уреди да го приеме онзи хирург в „Тодай“? После й хрумна, че съпругът й може би нарочно е предприел това пътуване до Банкок, защото не иска да се види с приятеля си, а още по-малко — някаква протеза, която да му напомня за вината му.
Но стига съм ви занимавал със себе си. Какво става с вас двамата? Надявам се да сте се справили с всички неприятности…
Джъстин млъкна, за момент напълно неспособна да продължи. Усети погледа на Никълъс върху себе си и направи опит да се усмихне. После прочисти гърлото си и продължи:
Просто не мога да повярвам, че от месеци не съм ви писал, а не сме се виждали вече от година! Няма ли начин да отскочите насам за кратка ваканция? Ще ви уредя страхотна яхта, а и Аликс ще се радва. Помислете си!