— Да, сър.
Сенжин рязко се изправи и застана точно пред очите на Томи.
— Хората не ме харесват особено, нали, сержант? — попита той.
— Сър?
— Дали е поради възрастта ми? — попита той с тон, в който се съдържаше и отговорът. — След шест седмици ще навърша двайсет и девет… Дали им се струвам твърде млад за началник на отдел „Убийства“?
— Възрастта няма нищо общо със способностите, сър.
Сенжин гледаше право в очите й, когато тя изговаряше тези думи. Душата му изведнъж се изпълни с непонятни предчувствия. Изпита усещането, че е пуснал още един хищник в периметъра, който беше запазил за себе си, и тревожно се запита дали пък не е подценил интелигентността на Томи Язава. Винаги се беше гордял с факта, че не подценява противниците си. Но тази сержант детектив не беше негов противник. Поне засега.
— Дали не мислят, че въпреки успехите на отдела, аз не притежавам необходимите качества да го ръководя, сержант?
— Не, сър, не е така.
— Ето че все пак стигнахме донякъде — кимна Сенжин, направи кратка пауза, после добави: — Хайде, сержант, кажете честно какво мислите. Тук сме само двамата.
— А подслушвателната апаратура?
Сенжин сведе глава и скришом се усмихна. Не само е умна, но и бързо съобразява, помисли си той. Това му харесваше. Победата над човек като нея криеше доста неизвестни.
Излезе иззад бюрото и се изправи пред нея. Застана толкова близо, че чуваше дишането й и долавяше миризмата на парфюма й.
— В тази канцелария такава апаратура няма — каза той и впи очи в нейните. — А у вас има ли?
— Аз съм чиста, сър.
— Тогава нищо не ви пречи да говорите — рече той.
Томи отвори уста да поеме въздух, но той сякаш бе лишен от кислород. Зави й се свят от неговата близост. Изведнъж го усети като жив човек, при това мъж. Отдавна го наблюдаваше отдалеч, но сега, изправен пред нея, той й подейства като чаша неразреден алкохол. Ноздрите й неволно се разшириха от аромата на мъжкото му тяло и тя направи невероятно усилие да запази самообладание.
— Моля, разрешете да ви задам един въпрос — знаете ли произхода на фамилното си име — Омукае? — попита тя.
— Да речем, че не го зная — хладно се усмихна Сенжин.
— Омукае означава пратеник от друг свят. Нещо като демон…
— Или ангел.
— Така е — кимна Томи, опитвайки се напразно да навлажни пресъхналата си уста. — Но и в двата случая „омукае“ не принадлежи на този свят. — Сенжин разбра, че под „този свят“ тя има предвид Япония. — По мнението на част от личния състав, началникът… — Тя млъкна, безсилна да преодолее строгите закони на служебната йерархия, които забраняваха всякаква критика на висшестоящите.
— Кажете, сержант — ледено процеди Сенжин. — Вече имате разрешението ми да говорите свободно.
— Част от личния състав е на мнение, че началникът изпълнява служебните си задължения така, сякаш наистина е „омукае“ — довърши мисълта си Томи. Невинаги, разбира се, но хората остават с впечатлението, че мислите повече за себе си, отколкото за полицията и поверения ви отдел в нея.
— И вие ли мислите така, сержант?
Томи беше безкрайно объркана. Официалният тон на разговора им влизаше в остро противоречие с физическата близост между двамата, а близкото разстояние до очите му я оставяше без дъх.
— За да ви отговоря съвсем…
— Почакайте! — рязко я прекъсна Сенжин. — Въпросът ми не беше поставен честно и аз го оттеглям. Видите ли, сержант, между нас двамата има нещо общо… Всеки по свой начин е нещо като черна овца на отдела. Моето бързо издигане в службата до голяма степен се дължи на серията от преждевременни кончини на висши полицейски служители. И това издигане очевидно не е по вкуса на всички, нали?
Томи замълча. Беше безкрайно благодарна на началника си, че пропусна обсъждането на нейното положение в отдела, което, както и двамата добре знаеха, се дължеше на нещо като наследство. После се замисли за инцидентите, които, както Сенжин сам изтъкна, го бяха издигнали на върха. В продължение на месеци една банда убийци на Якудза2 действаше буквално под носа на полицията в Токио. Всички усилия да се идентифицират нейните членове оставаха без резултат.
Но Сенжин Омукае успя да се внедри тайно в престъпния свят. Тайно означаваше без разрешението и знанието на отдела. И впоследствие разкри смайващо широка мрежа на корупция, подкупи и дори убийства, изградена в същия този отдел „Убийства“ на полицията, част от офицерите на който бяха сключили таен договор със самия „оябун“ — шефът на клана Якудза. На практика Сенжин беше успял сам, с голи ръце, да ги разкрие и залови.