Отделът му беше безкрайно задължен, тъй като, благодарение на него, всичко бе покрито с булото на секретността. Нахалните вестникари така и не успяха да надушат скандала и честта на полицията беше спасена. Томи знаеше, че всичко приключи с масово подаване на оставки.
Сенжин наруши интимната близост помежду им и бавно се върна зад бюрото си. А Томи изпита нещо средно между облекчение и мъка и това я разтревожи още по-силно.
Сенжин замислено подръпна от цигарата си, която беше изгоряла почти докрай.
— Индивидуалният подход към възстановяване на социалната справедливост отдавна вече не се счита за престъпление — промълви накрая той. — Това е моето официално становище и вие сте свободна да го повторите пред всички сътрудници на отдела. — Смачка фаса в пепелника пред себе си и продължи: — Но след като и тъй, и тъй вече повдигнахте този въпрос, няма да е зле малко да ви просветля. Задълженията ни тук са доста разнообразни, но най-главното от тях е да пазим гражданите на Токио от терористични набези. Ако не сте проспали курсовете си по ориентация, вие несъмнено знаете, че терористите не разсъждават като обикновените граждани. Те действат хаотично, а мислят анархично — тоест, мислят като отделни индивиди. Мой дълг, по-скоро наш общ дълг, сержант, е да неутрализираме тези терористи още преди да са навредили на когото и да било. От опит разбрах, че най-добрият начин за това е да се научим да мислим като тях. А от личните ми успехи и от успехите на отдела през петте години, в които го ръководя, ясно се вижда мъдростта на моята стратегия. — Очите му отново се спряха върху лицето на Томи: — Ясно ли се изразявам?
— Съвършено ясно, сър.
— Добре — кимна той и отново отправи поглед през прозореца. — Считайте случая Марико за приключен и се пригответе да чуете новата си задача. Някога да сте се сблъсквала с името Никълъс Линеър?
— Да — кимна Томи. — Мисля, че това име е познато на цяло Токио.
— И не само на него — ледено процеди Сенжин, после бавно се извърна с лице към нея. — И така, новата ви задача се нарича Линеър-сан. Трябва да не се отделяте от него и да му осигурявате надеждна защита.
— Сър?
— Изтрийте това смаяно изражение от лицето си, сержант — каза Сенжин и отново пристъпи към нея. Тази сутрин прихванахме едно кодирано съобщение на съветското военно разузнаване. Само преди двайсет минути то беше разшифровано, ето го — той й подаде лист тънка хартия, пръстите й за миг докоснаха неговите, очите им се срещнаха. После Томи побърза да сведе поглед към изписаната на машина страница, а Сенжин продължи: — По всичко личи, че Линеър-сан е осъден на смърт от руснаците. Сама виждате, че убийството му трябва да бъде извършено не по-късно от следващата седмица.
Минералната баня „Шакуши фуро“ се намираше в Ропонги — блестящия квартал на Токио, в който чужденците се чувстваха по-малко чужденци, но в който всеки японец над осемнайсет години се чувстваше доста необичайно. Според мащабите на града, тя не беше много далеч от офиса на Нанги — на малка странична уличка с модерни кафенета и дискотеки, които се оживяваха предимно нощем. На ъгъла срещу нея имаше огромен магазин за аудио и видеотехника, чиито петметрови витрини бяха изцяло запълнени от плътно долепени един до друг телевизионни екрани, а на тях се кривеше двойка млади таланти в това, което напоследък беше известно с думичката „пърформанс“. „Таланти“ пък наричаха онзи особен продукт на модерната телевизия, под който се криеха млади хора с разностранни дарби и които на практика не владееха в достатъчна степен нито една от тях. Вероятно затова приличаха на манекени за дрехи и фризури и се сменяха на екрана с онази лекота, с която човек примигва.
Нанги влезе в банята, купи си номерче на ластик и отиде да се съблича. Тази процедура не беше от леките. През войната бе получил сериозни увреждания на нервите на краката и в резултат движенията му бяха сковани и някак некоординирани. Подпирайки се на бастуна с драконова глава, той внимателно отпусна скелетоподобното си тяло върху полираните дъски, на скамейката, която бе поставена под дългата редица метални шкафчета.
Как ли ще възприеме лицето ми Кусунда Икуза, запита се той, докато бавно сваляше дрехите си. Несъмнено информацията му ще бъде пълна, не може да не знае, че десният му клепач е замръзнал завинаги в полуотворено положение, а под него се крие синкавобяла и напълно безполезна очна ябълка. Може би са му показали и снимка на Нанги, но това нямаше особено значение. Защото в мига, в който здравото му око се спре върху лицето на Кусунда Икуза, той ще знае от какъв материал е направен този мъж и дали ще може да го победи в психологически двубой.