За миг остана напълно неподвижен, душата му просто плачеше за цигара. Нанги се отказа от пушенето в деня, в който погребаха Сеичи Сато. Не като самонаказание, а по-скоро като вечно жив спомен за духа на своя приятел — като онова огънче, което мъждука над гроба на убит войник. И наистина, в мига, в който организмът му започваше да копнее за никотин, пред очите му се изправяше съвсем ясно покойният му приятел. Неговият по-голям брат бе жертвал живота си за Нанги по време на войната. След смъртта на Сеичи този факт остана тайна за всички близки и приятели на Нанги, дори и за Никълъс.
Нанги си припомни траурната и нищо неозначаваща за него будистка церемония на гроба на Сеичи. В страна като Япония подобна церемония беше задължителна, тъй като будизмът и шинтоизмът бяха изключително разпространени. Спомни си и своята безмълвна молитва на латински, докато около гроба палеха ароматизирани пръчици и свещениците запяха своите протяжни песни.
А после Нанги изпразни съдържанието на сребърната си табакера в близкото кошче за боклук и взе влака за Токио. Там, вместо да отиде в офиса си, той се озова в църквата.
Войната го бе променила в много отношения — изгуби окото и пъргавината на походката си, раздели се с най-добрия си приятел. Но всичко това беше дреболия в сравнение с духовната промяна, отвела го в лоното на католицизма. Докато се носеше по вълните на Тихия океан върху останките от сваления си самолет и душата му тръпнеше от ужасния спомен за гибелта на Готаро, той неволно потърси утеха свише. Бог не означаваше нищо за будизма и шинтоизма, но именно от Него се нуждаеше Нанги сред водната пустош, именно към Него отправяше своите молитви. Първото нещо, което потърси след края на войната, беше Библията.
Много години по-късно, обърнал гръб на траурната церемония край гроба на Сеичи, той влезе в своята църква и седна в тясната кабинка за изповеди.
— Простете греховете ми, отче…
Беше намерил спокойствие за душата си. Беше тъжен, но Бог беше с него и му предлагаше утеха. Понякога обаче го обземаха съмнения, точно като сега, в тази минерална баня, изпълнена с гореща пара. Не можеше да разбере дали е станал по-силен, или по-слаб, благодарение на католицизма. Наистина, в мигове на изпитание чувстваше подкрепата на своята вяра. Но в други, като този сега, изпитваше тревога от своята тотална зависимост от католическата вяра — такава, каквато се проповядваше в Рим. И кръгът се затваряше. От една страна, си даваше сметка, че част от вярата му означава сляпо подчинение на Божията воля и диктата на Църквата, но от друга — подобно на наркоманите, които чувстват разрушителната сила на наркотика — той усещаше как волята му бавно се топи и изчезва. И това го плашеше.
Но най-лошото беше, че така и не успяваше да надмогне себе си и да сподели съмненията си в кабинката за изповед. Съзнаваше, че сам по себе си този факт е грях, но не можеше да назове провал онова, което сам не знаеше какво е. Дали всичко това означаваше, че е изневерил на своя Бог, или пък обратното — че Бог му е изневерил?
Нямаше отговор на този въпрос, а напоследък все по-често се питаше дали между двете му части изобщо съществува някаква разлика. Объркването му пречеше да се пречисти, а това засилваше допълнително чувството му за изолация, за спускане на безнадежден морален мрак както над него, така и над тези, които го заобикаляха.
Насочи здравото си око към металната врата в дъното на помещението. Мислите му бавно се завърнаха в настоящето. Съсредоточи се и започна да диша дълбоко, тъй като си даваше сметка, че ще трябва да използва всички резерви, за да проведе успешно предстоящия разговор с Кусунда Икуза.
Освободен от облеклото си, Нанги заключи металното шкафче и уви ластика около китката си. Използваше бастуна доста по-свободно в сравнение с това, което си позволяваше на обществено място. Отдавна беше разбрал, че умният човек може да извлече косвена изгода и от своите недъзи. Имиджът на герой от войната все още означаваше много в Япония и Нанги без колебание прибягваше към него.
Бавно пое по плочките на влажния коридор, здравото му око със странна триъгълна форма заблестя от прилив на енергия. Плочките бяха дървени, а между тях и бетонния под имаше плитки улеи за оттичане на водата. Бастунът му звучно чукаше върху тях.
В малката кабинка бе посрещнат от млада жена, която го настани до димящата вана, взе бастуна му и започна да го облива с дървения черпак. Друга девойка насапуниса тялото му и започна да го разтрива с огромна гъба от морска пяна. Горещата вода го караше да се разтапя от удоволствие.