Легнал под хирургическия нож, Никълъс Линеър се носеше по океана на спомените. Упойката не само го беше отнесла от реалния свят, но беше разрушила и всички бариери на племето и пространството, беше го превърнала в бог, който можеше да бъде навсякъде едновременно.
Събитията отпреди три години се превърнаха в кратък миг от настоящето — една кристалночиста капчица от съществени неща, дестилирана от неясните и профучаващи за секунди годишни времена.
Разперил е ръце с длани нагоре. „Гледам ги и се питам за какво могат да служат, освен да причиняват болка и смърт“, разнася се някъде отдалеч собственият му глас.
Джъстин плъзга ръка по дланите му и казва: „Те могат да бъдат и нежни, Ник. Когато ме галят, аз цялата се разтапям.“
„Това не е достатъчно, клати глава той. Винаги помня какво съм вършил с тях. Не искам повече да убивам!“ После с треперещ глас добавя: „Не мога да повярвам, че съм убивал, не мога!“
„Никога не си търсил смъртта, Ник. Убивал си само при самозащита, убивал си, когато лудият ти братовчед Сайго искаше да ни премахне, а после и Акико, неговата любовница, беше решила да те прелъсти и убие!“
„Но много години преди това аз сам пожелах да придобия необходимата подготовка! Първо буджуцу — умението на самурайските войни, а след това и нинджуцу. Защо?“
„Какъв отговор би те задоволил?“, меко пита Джъстин.
„Там е работата, че не знам!“, крещи извън себе си Никълъс.
„А според мен отговор изобщо не съществува.“
Продължаваше да плува в бурните води на спомените, а в главата му се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „Отговор трябва да има! Защо станах такъв, какъвто съм днес?“
В съзнанието му проблеснаха като мълния няколко отдавна изречени слова: „За да бъдеш истински шампион, трябва да познаваш и тъмната страна на живота, Никълъс.“
Пред очите му изплува каменният шадраван във фермата на стара монета, който се намираше в двора на къщата. Спомни си как бе взел бамбуковия черпак, за да утоли жаждата на Джъстин в топлия летен ден. За миг водата намалява, мярка се тъмното дъно с издълбан върху него йероглифът на „мичи“, символизиращ пътека или далечно пътешествие.
Собственото му пътешествие от детството до опита на съвършен нинджа. С какво нетърпение се беше втурнал към този тайнствен и мрачен свят! С какво глупаво упорство се стремеше към собствената си морална разруха! Нима си беше въобразявал, че усвояването на всички тези колкото чудотворни, толкова и мрачни умения, ще му се размине безнаказано? Едно дете, неопитно и безразсъдно, хвърля камък в застиналото горско езеро. А после се удивява на промяната, настъпила вследствие на този уж невинен акт. Отразените от огледалната повърхност дървета и небе изведнъж изчезват, малки вълнички започват да тичат от мястото на падането към брега. После дърветата и небето отново се появяват, но вече гротескно разкривени, попаднали в плен на хаоса. А долу, на дъното, скрита във вечния мрак, тайнствената риба се пробужда и лениво се насочва към повърхността.
Не беше ли същото и когато Никълъс реши да изучава нинджуцу?
Той плува. Усещането за време отсъства изцяло, заменено от друго, далеч по-тежко измерение. Но, спомняйки си „мичи“, той вече мисли за каменното басейнче в двора на къщата, издигната северозападно от Токио. Преди да стане негова, тази къща беше принадлежала на Итами — майката на Сайго и негова леля. Тя му беше дала подслон по време на битката с Акико, беше се стремила да му помага по всякакъв начин. А той започна да я нарича Хаха-сан, мама.
Итами обичаше Никълъс, въпреки че беше убил Сайго. А може би именно заради това. Защото Сайго го беше подложил на безмилостно преследване, избиваше приятелите му, едва не ликвидира и него самия.
„Сайго беше олицетворение на Злото, казваше Итами. В душата си носеше една рядко срещаща се чистота, която при други обстоятелства положително би била достойна за възхищение. Аз желаех смъртта му. Нима имаше друг изход? Всичко, до което се докосваше той, повяхваше и загиваше. Той беше унищожител на самия човешки дух!“
Не по-различни бяха нещата и с Акико, любовницата на Сайго. Тя положително би успяла да ликвидира Никълъс, ако не беше толкова целеустремена, ако не беше се противопоставила с цялата си огнена страст на духа на Никълъс. Защото именно там изгуби битката и душата й се пречупи пред стоманената му воля.
Като част от плановете за отмъщение на Сайго се предвижда и сложната пластична операция, чрез която Акико става двойница на Юкио — първата любов на Никълъс. Но плановете се провалят, тъй като Акико се влюбва във врага си. Тя е в капан, защото иска да изпълни клетвата си пред Сайго и Никълъс съзнава, че ще трябва да я убие просто, за да спаси себе си. Но когато се изправя срещу нея, той силно се съмнява, че ще може да стори това — тя също е събудила дълбоки и опасни чувства в душата му.