С огромно учудване откри, че Ник разполага с доста голяма власт в тази страна. Макар и той да беше чужденец като нея, японците се отнасяха към него с онази почит, която пазеха единствено за своите сънародници. Естествено, част от тази почит се дължеше на източната кръв в жилите му, но останалата й част несъмнено се основаваше на факта, че е син на Полковника.
По време на Втората световна война полковник Денис Линеър е бил командир на английските части, освободили Сингапур. Именно там се запознал с Чонг, майката на Никълъс. След войната бил придаден към щаба на Окупационните войски на генерал Макартър, главно благодарение на факта, че познавал добре както езика, така и японските обичаи.
Полковникът бил изключителен човек и японците уважавали качествата му. Министрите им се въртели около него като луни около планетата майка. Когато починал, погребението му било като на император.
Друга причина за трудното преодоляване на преградите беше фактът, че е жена. Въпреки потоците мастило, с които се описваше еманципирането на жената в Япония, тя продължаваше да бъде считана за човек втора категория. На работното й място я търпяха и се отнасяха с нея добре, но за някаква кариера и дума не можеше да става. Когато Джъстин поиска да назначи хора в новата агенция, тя бързо забеляза, че кандидати мъже липсват. Принудена да назначи жени, тя откри и нещо друго — клиенти изобщо нямаше. Никой японец не я вземаше на сериозно и осемнадесет месеца по-късно тя се принуди да преустанови бизнеса.
— Съжалявам, дете — каза й по телефона Рик Милар. — Зная, че си сторила всичко, което е било по силите ти. Не се тревожи. Когато решиш да се прибереш у дома, мястото ще те чака. Не е лесно да се пипнат наистина важните клиенти. У дома.
Вперила поглед в бледото лице на Ник, едва подаващо се изпод бинтовете, тя осъзна, че много й се иска да се прибере у дома.
Книга първа
Усуакари
Здрач
През капаците се промъкна самата тъжна есен. Тя бе мъждукащото пламъче на малка свещ.
Лято, в наши дни
Токио | Ийст Бей Бридж
Танцан Нанги, президент на „Сато Интернешънъл“, беше в състояние да определи началото на атаката с точност до секунда.
Изправен до прозореца на кабинета си, разположен на върха на величествения трапецовиден небостъргач Шинюку Сюриу, извисяващ се като планински връх петдесет и два етажа над оживения като кошер център на Токио, той замислено гледаше панорамата от бетонни и стъклени кули пред себе си. Погледът му, обхващаше и саксията на перваза, от която се подаваха тъмнозелените листенца на рододендрон джудже, между които като рубини проблясваха яркочервени цветчета. Първите цветове на лятото. Забеляза ги сутринта, точно в началото на атаката.
Стана така, че Нанги правеше преглед на информацията върху своя компютърен терминал, точно когато вирусът започна да се развива. Беше успял да проникне в мрежата на компанията, беше се спотайвал там до момента, в който е бил задействан от неизвестна ръка. И сега светкавично унищожаваше базисните данни на хранилището.
Докато набираше номера на техниците по поддръжката, той с ужас наблюдаваше как информацията на екрана се модифицираше и променяше така, че никой в компанията не можеше да се възползва от нея.
Техниците нямаха представа как да действат срещу неизвестния вирус.
— Той е от групата на неразграничимите сонди, които постоянно мутират — беше тяхното обяснение. — Дори и да успеем да открием слабото му място в даден момент, той ще се превърне в нещо съвсем друго, далеч преди да го унищожим със съответната антивирусна програма.
— Но как е проникнал в системата? — попита Нанги. — Аз мислех, че разполагаме със съвършена антивирусна защита, истинско произведение на изкуството!
— И наистина е такава — свиха рамене техниците. — Но злосторниците разполагат с достатъчно време, а и изглеждат твърдо решени да разбиват всички видове електронни защити.
Нанги понечи да отправи язвителна забележка относно способностите на персонала, но в този момент информацията започна да се връща на екрана. Той светкавично провери нейната автентичност, после започна да извиква на екрана и други, произволно подбрани данни.
След известно време се отказа и предаде нещата в ръцете на техниците. За всеобщо облекчение се оказа, че всички софтуерни програми са запазени, а вирусът се е разпаднал. В това отношение имаме късмет, помисли си Нанги. Но фактът, че беше осъществен достъп до базисните данни, будеше сериозна тревога. Въпреки че професионалната им защита се беше оказала на висота, обезпокоителен беше самият подход на вредителя, оказал се гениално точен. Нанги вече не беше сигурен в неуязвимостта на защитните програми и не можеше да рискува второ проникване в тях.