Зашеметен, Брандинг повлече внезапно натежалите си крака към ъгъла на леглото, върху който се беше свила Шизей.
— Нещо като екстрасенс? — попита той.
— В най-общи линии — горчиво се усмихна тя. — Но не си мисли, че имаме нещо общо с гадателките по разни вертепи, които предсказват бъдещето по някоя от твоите вещи… Не, нашата дарба е далеч по-могъща.
Брандинг се отпусна до нея, тялото му физически усещаше болката, в която се гърчеше душата й.
— Това ли е ужасната тайна? — окуражително се усмихна той. — Заради нея ли трябва да те намразя?
— Не — едва чуто отвърна Шизей, въздъхна и се обърна с гръб към него. — Помогни ми, Господи! — После потръпна от усилие на волята и продължи: — Тайната е моят брат близнак. По-скоро, връзката, която съществува между нас. Именно той, а не лудият художник Засо, който е плод на моето въображение, ме държа в плен, именно той изрисува върху гърба ми ужасния паяк, който олицетворяваше кошмарите на младостта му!
— С брат ми съм имала състояния на интимност, които няма как да си представиш. Той ме обича с убийствена любов, той унищожава всеки, който дръзне да ме обича.
— Той е мой тъмничар, той е мой призрачен любовник, той е моята втора същност — тъмна, прокълната, обречена на смъртта…
Брандинг сведе поглед към проснатото върху леглото голо тяло на Шизей, видя как огромният паяк диша и живее заедно с нея, за пръв път осъзна изцяло агонията на душата й, естеството на мрачния затвор без стени, в който се намираше тази нещастна жена.
— Шизей… — понечи да я докосне той.
— Чакай! — спря го тя. — Това не е всичко. Вчера той ми се обади. Пристигнал е тук, в Америка. Намира се в Ню Йорк. Нещо е станало и той ме вика!
— Няма да отидеш!
— Трябва, Кук! — извъртя се по гръб тя. — Ако поне мъничко ме познаваш, ще разбереш, че трябва! „Ката“ — железните правила! „Гири“ — свещеният дълг! Това са единствените закони, на които се подчинява животът ми! Без тях съм загубена!
Тя се изправи в леглото, в погледа й се появи нещо умоляващо. Не беше молба за съчувствие — не, това не съответстваше на характера й. Беше по-скоро молба за разбиране, сякаш искаше да каже: „За Бога, Кук, не се дръж като европеец в миг като този!… — Опитай се да разсъждаваш като човек от Изтока, бъди търпелив!“
— Прегърни ме, Кук — протегна ръце тя. — Страх ме е!
— От брат ти ли? — притисна я до себе си той.
— Да — прошепна тя. — А вече и от себе си…
— Това е добър признак — каза Брандинг, зарови лице във влажната й коса, жадно пое аромата на тялото й. Беше тежък и омайващ като аромата на полски цветя. Ръцете му здраво я притискаха, сърцето му най-сетне се докосна и сля с изтерзаните и мрачни дълбини на духа й, с онази част от нея, която тя ненавиждаше. И почувства, че още повече я обича, че нищо не е в състояние да го откъсне от нея.
— Кук — прошепна тя и тялото й се разтърси от неволна тръпка. — Трябва да замина. Още сутринта, с първия самолет.
— Ще му кажеш ли за мен?
— Няма да е необходимо — мрачно поклати глава тя. — Той вече ще го знае…
По гърба на Брандинг пробяга особена тръпка — сякаш паякът на Шизей се беше прехвърлил върху него.
— И какво ще стане?
— Не зная. Дарбата ми не е свързана с ясновидството… Чувствам единствено силата на твоята любов. Тя е като една прекрасна болка, която пронизва сърцето ми.
Вкопчени едно в друго, телата им бавно се залюляха, приличаха на две деца, които искат да преодолеят последиците на ужасен кошмар.
— Аз не мога да дойда с теб, Шизей — промълви Брандинг. — Не мога да избягам от репортерите, а днес следобед започва разглеждането на законопроекта АСКП в Сената. Трябва да съм там като негов вносител. „Ката“ и „Гири“…
— Разбирам.
— Но въпреки всичко ще бъда с теб! — прошепна той и нежно я целуна по шията.
Тя безмълвно се разрида, миг по-късно ноктите й потънаха в плътта му.
— Господи, Кук, колко много те обичам!
Томи влезе в управлението, трябваше да вземе спешни материали по следствието. Униформеният полицай на входа й съобщи, че има посетител, и в съзнанието й изведнъж изплува споменът от деня, в който за пръв път се срещна с Танцан Нанги. Оттогава беше изминал едва някакъв си месец…
Отдалеч позна новия си посетител и първо се отби до автомата за чай. После постави чашката на бюрото си и рече: